Отначало нямах нищо лошо наум и щом директорът на училището ми съобщи, че се подготвя излет до бъдещия яз в долината на Лабежкия поток, също изявих желание да взема участие в него. Излетът бе насрочен за събота, но в сряда директорът си изкълчи крака и докато му го наместваше, местният бръснар успя да му счупи глезена, така че в петък в болницата бяха принудени да му отрежат крака до коляното и на директора му беше абсолютно невъзможно да вземе участие в съботния излет.
Сборникът „Алкохолна идилия“ събира прах у нас от неопределено време, нямам никаква представа отде се е появил в купчините, но отдавна ми се иска да намеря време да прочета нещо друго освен препрочитаните незнамсиколкопъти „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“. Този сборник е наистина мащабен, с немалко страници и дребен шрифт, той събира над шейсет кратки творби на Хашек, разпределени под темите „Общество и нрави“, „За децата и възрастните“, „Как живеят другите“, „Историйки оттук-оттам“, „За животните“ и „Поучителни случки“. Разбира се, няма как човек неволно да не търси Швейк по тези страници, и навярно може да го зърне тук-там – но едва ли ще очаква да срещне нашенския Бай Ганьо, но това се случва точно там, към средата на книгата, под образа на туриста Араташ, който така и не успява да види нищо от венецианското очарование, унесен в блянове за прелестите на своята родина. Впечатление правят и спомените от едно пътуване на Хашек – „От Никопол до Русчук“, което се описват с много хумор приключенията му по нашите земи.
Няма да преразказвам отделни разкази, сюжетите са разнообразни и забавни, „Алкохолна идилия“ е една от онези книги, които са добра компания в студените зимни вечери, като силно препоръчвам да не се чете наведнъж, а на малки глътки, инак натежава. Даже реших да не преписвам като откачен всякаквите забавни откъси, които си бях отбелязал, извадени от страниците, губят от чара си.
От същия автор
От същите жанрове
