В края на миналата година вече знаех, че имаме нов голям хуморист, но нямаше да ми повярвате от една книга. Е, за дванайсет месеца „Революция с аритмия“ стигна до много читатели и не получих ни един негативен отзив, само възторжени овации – и логично идва не само затвърждаването на този успех, но и неговото надграждане. „Анархия на три морета“ потвърждава, че първата книга не е била случаен успех, че Йордан Свеженов притежава не само таланта, но и всичко останало, което е нужно, за да се развие един автор. В новата си книга той умело балансира по ръба между продължаване на линията на смеха от първата, но и гради сюжет в съвсем различна и много реалистична посока.
В „Анархия на три морета“ той развива няколко успоредни сюжетни линии, които се сблъскват като в адронен колайдер и се разхвърчават не само феерия от забава, но и частици замисляне – „дявол да го вземе, това може да се случи!“
Ще маркирам накратко за какво иде реч, защото подозирам, че корицата на Дамян Дамянов вече ви е хвърлила в почуда. Начинаещи арабски терористи се възползват от корумпиран митничар и проникват на българска територия. Целите им са две – едната е да ударят Варна, да изолират града от света, прекъсвайки електричеството, жп линиите и шосетата, довеждайки до пълен хаос в разгара на туристическия сезон. За да подсигурят успеха си, радикализират протестите пред парламента чрез проста тактика – имитират, че полицията убива младо момче… и адът се отприщва. Десетки хиляди се изсипват на площада, полицията е пометена, а политиците… е, помните белия автобус, нали?
На още по-високо ниво се случва и нещо далеч по-страшно – в Сирия е използвано химическо оръжие и швейцарски журналисти са убити. Напрежението между САЩ и Русия достига точка на кипене и може да бъде свалено само чрез директна среща на външните министри, която се оказва възможна само на повреден руски боен кораб, намиращ се във Варненското пристанище. Злощастното засичане с атентата и нелеп технически проблем води до отвличането на Сергей Лавров… и светът е изправен пред Трета световна война, докато истеричните военни от двете странни настояват за превантивни удари.
На този фон Свеженов с обичайния си маниер въвежда герои, които не са от „големите клечки“, но от които зависи в крайна сметка всичко – група бойни старчета, които се подлъгват по телефонни измамници и тръгват на спасителна мисия, и които се забъркват не само в проблемите по-горе, но и в отвличането на украински дечица от циганка-сводница, в търговия с наркотици, осъществявана от зависим иподякон със склад в параклиса, а в крайна сметка и в началото или на края на света, или на нова комунистическа революция. Знам, че звучи шантаво, но авторът си знае работата – напасва плавно нещата и в крайна сметка всичко си идва на мястото.
„Анархия на три морета“ е страхотна, страхотна книга, която буквално се чете на един дъх, защото забавните ситуации преливат от една в друга, а напрежението се вдига с всяка страница. Същевременно за мен бе много важно, че проблемите, които разглежда, са толкова сериозни – колко лесно може да рухне централната власт, как един град може да бъде отрязан от света само с няколко хитри маневри, както и дали телефонните измамници са толкова безобидни, колкото се приема? Една след друга абсурдни сцени осмиват редица проблеми, с които кой ли не се е сблъсквал – корупцията, медицинската некомпетентност, циганските набези и усещане за безнаказаност – Свеженов умее да забавлява, но в книгата му има много повече от просто забавление.
Тези, които са чели „Революция с аритмия“, ще харесат отгласите от нея, преливането на някои типове герои и поведение, но ще ги видят в съвсем различна светлина. Йордан Свеженов е име, което вече твърдо ще се чува все повече и повече и препоръчвам и двете му книги от все сърце, за мен е огромна чест, че имах възможност да работя по тях и да осигуря достойното им излизане по книжарниците.
Вижте и страхотния трейлър на книгата!