Имаше един период преди 4-5 години, когато се очакваше ангелите да са новите вампири – да населят безброй неотличими една от друга поредици, които тийновете ще купуват в чутовни количества. Е, не стана, направо се мина към порно, случайно или не, а и sicklit-ът завладя територии. „Ангелско нашествие“ на Сюзън Ий е част от тази неслучила се вълна, в която нечовешките създания задължително са антропоморфицирани в силно сексуален аспект, демек до един са неземни хубавци, които вълнуват авторското и читателските сърца с релефни мускули, изваяна осанка и агресивно-мачистко поведение. За това обаче бях предупреден, така че недоволство в мен няма – подминавах моментите, в които героинята се разтапяше по своя красив ангел, най-често излизащ от банята, ясно ми е, че не съм от прицелната аудитория на романа.
Зачетох се, защото ми бе препоръчан от Елена Павлова, която сега превежда втората част, и защото апокалиптично разрушение с библейски мащаби е по вкуса ми. Но това ми очакване не се оправда – почти липсваха описания на разрушенията, причинени от гневните ангели, които в хода на книгата дори си признаха, че просто изпълняват заповеди и дори не знаят защо е било нужно да разсипват човешката цивилизация (в продължението ще да научим това). Неубедително ми беше и как за броени седмици разпадналото се човешко общество се е реорганизирало, изработени са правила за оцеляване, възникнала е добре оргазнизирана съпротива, появили са се и достатъчно колаборационисти, преимуществено много красиви жени, които правят компания на ангелите в техните гнезда (разбирай луксозен хотел). Разбира се, тук е скрита и страховита тайна, която да загатне, че нещата са много по-сложни и зловещи, което бе за мен силният момент.
Най-колоритният момент в книгата безспорно не е главната героиня Пенрин, която е трудноотличима от Катнис, Беатрис и сие, но пък има майка за чудо и приказ – изкукала шизофреничка, която чува гласове и има пристъпи на агресия, които завършват с жертви, понякога доста кофти обработени. Няма да се учудя майката да се окаже по-права от запазилите някакъв здрав разум, де. Иначе и тук е налице сестра, само че инвалид – и нейното отвличане по първите страници става катализатор на действията на Пенрин, която не убива падналия от небето ангел с отрязани криле, а поема с него на опасно пътешествие. Първата част на поредицата – „Ангелско нашествие“ – проследява именно това пътуване сред опустошената Калифорния, което включва равномерни дози опасности и спасения, понякога нагласени, но все пак задържащи интереса. До края, който е достатъчно стряскащ, за да оправдае все пак цялото нещо.
Пак си казвам, определено не съм таргетът на книга – очаквах нещо като „Границата“ на МакКамън, но Ий не гони този размах, тя по-скоро се концентрира в по-личните отношения в едно счупено семейство, което има страховити проблеми и преди войнствени мускулести (упс!) ангели да разгромят човечеството. Признавам, изхилих се, когато главният ни герой, раненият ангел Рафи, призна, че е агностик, точно този тип хумор ми допада и разчупва иначе стандартния калъп на този тип книги. Надявам се във втората част да има развитие в тази посока, както и повече описание на начина, по който ангелите са разрушили света, защото само с мечове, пък били те с магични свойства, едва ли ще им се удаде така лесно.
Стана ми интересно колко много ревюта има за книгата – появила се е цяла нова генерация книжни блогъри с интерес към тийн литературата – „Crazy Me“, „books99“, „Ma vie en mots!“, „Book and hot coffee“, „scileshobbyzone“ и „Цитаделата“ за цвят.
От същия жанр
