Вземете един англичанин и го пресадете в български двор. Гледайте да не е на пряко слънце, че не е свикнал заради мъглите на Албиона. Поливайте го рядко с ракия, като при нужда увеличете дозата. Около него не разполагайте близки по род растения, а местни български неувяхници. Изчакайте търпеливо няколко месеца. Гарантирано ще видите чудото на бактерията Тарикатикус булгарикус – трансформация на всичко в нищо.
В “Английският съсед” Джон е привидно безобиден англичанин, довеян в село Плодородно. Дали името на селото е оправдано, е доста спорно, тъй като жителите по изпитан нашенски прийом не държат да се съвокупяват трудово със земята. Вместо това връткат далаверки и се чудят кому да направят беля.
Джон е идеалната мишена. В него се прицелва Нотингам Николов, жаден за вътрешна футболна информация, приложима при залози на“Еврофутбол“, Кмета, виден европоборник за всичко, що си струва европоборничеството, певачката-барманка Глория, петимна за мъжки ласки, Скинаря, който убедено мрази чужденците, макар да не му е ясно защо и още какви ли не безподобни скици.
Може ли да оцелее Джон в това обкръжение? Едва ли. Още повече че омаята на домашно приготвените уискита в бара на Глория ще му стане пръв приятел…
Отдавна не съм се смял толкова много. Страхотна книга, която ще препрочитам за в бъдеще, когато съм мрачен. Михаил Вешим е съумял да улови духа на българската гротескна тарикатщина по изключителен начин. А какво по-комично от сблъсъка с британско чувство за ред и отговорност? Плаче си за екраниране просто.
П.С. Нямам и идея дали съм знаел за сериала в момента на написване на горните думи.
