Тийн-книгите трябва да забавляват. „Анна в рокля от кръв“ на Кендар Блейк прави това адски успешно и за момента е една от най-добрите книги в жанра, които съм чел – не само тая година (в която фаворит са ми тя и „Синът на града“ на Том Полък), но изобщо. А мислех да не я чета, струваше ми се като поредната лигня с романтичен привкус, от която на човек му призлява на третия абсурдно-нескопосан-хормонално-сбъркан диалог… но грешах. Всъщност книгата е много по-близко до паранормален хорър, отколкото до кавалкадата здрачоподобия, и точно това ми допадна силно, напомни ми на една друга книга, която приятно ме изненада – „Флорънс и Джайлс“ на Хардинг.
Без заобикалки – сюжетът си следва почти предвидима линия, но това, което прави книгата наистина добра за жанра си, е страхотният стил, в който е написана. Кендар Блейк е създала колоритен главен герой – Кас, който не успява да бъде особено сериозен, докато извършва рутинните и смъртноопасни действия по убиването на психясали кръвожадни призраци. Авторката начесто прави шеговити препратки към култови произведения, не затъва в досадните опити в други книги действието да бъде всериозночено – вместо това предлага мрачна история, написана по лек и достъпен начин, в която на една страница ти е леко на душата, на следващата си се смръзнал, не вярвайки на очите си какво току-що се е случило.
Личи си, че Блейк се е забавлявала здраво и това се предава на читателя, допаднаха ми самоироничните наблюдения на Кас, примирен, че ще бъде начесто ступван, тегобите, които му се струпват, забъркването във все по-големи проблеми, като че това, че е влюбен в миловиден призрак, който избива хора в къщата си, е малко. Анна в рокля от кръв е интересна героиня, която се рее между образа на садистична богиня и невинно момиче, минало през ада – хм, доста момичета познавам в това колебание, но те поне не разкъсват хора, мисля.
Реално романтичната нишка през почти половината роман липсва, твърдо одобрявам, а и натам не натежава – както написах по-горе, книгата си е направо хорър с натуралистичните сцени и изненадващото количество насилие. Имаше си няколко неща, които не ми допаднаха – като трепетното очакване на Кас да се срещне с Анна, което тече далеч преди фактическия им сблъсък, или нелепия образ на най-красивата мацка в гимназията, която се оказва и умна, и разумна, че и с лекота преодолява увлечението си по нашия герой и приема, че най-злата градска легенда не само е истинска, но и ще ѝ го отмъкне – малко драма тук нямаше да дойде зле, но нейсе. Наличието на типичния смотан мухльо, влюбен в нея, който се цани да помага на Кас, довършва ала-Потър тройката, което ме поядоса, но все пак труповете на техните съученици изкупиха тези „прегрешения“.
В крайна сметка – „Анна в рокля от кръв“ си е чиста забава с достатъчно мрачина, допадна ми много, ще се чете и продължението – „Girl of Nightmares“.
От същия автор
От същите жанрове
