Не, не ми е приятно да пиша това ревю. Но се налага. Защото едно премълчаване ще бъде обида за мен и всички, които се доверявате на преценката ми за книги. Преди време написах хубави думи за “Антихтонът на Данте”, от които не отстъпвам ни сантиметър. Но новата книга на Людмила Филипова е една истинска “Аномалия” в сравнение с предния й роман.
Безподобна холивудска боза, сякаш писана за сценарий на поредния идиотски филм с милионен бюджет, съсредоточен изключително в спецефектите и рекламната кампания. И това е книгата, която получава рамо от две от сериозните издателства у нас, огромен медиен отзвук, разточителна рекламна кампания, лъскава премиера в клуб пред самоопределила се като “елитна” публика, цял принц (“истински!”, както ни натъртват на нас, простите плебеи), развеждан като танцуваща мечка из всички медии и куп прессъобщения, чинно копирани до последната буква във всеки сайт, до който са пратени. Някой прочете ли тази книга изобщо? Защото от първите 20 страници на “Гугъл” намерих 1 (един) текст, който не е рекламен материал или самохвалебствие на авторката и нейния гост. На девета страница е, на който му се търси.
За сюжета няма как вече да не сте чули отнякъде. Но не знаете, че самоосъзнало се интернет създание се влюбва в главната героиня, която пък обича принца (аха, онзи, същият истински принц), който никак не е принцовиден, а напротив – женкар и лентяй по образец. Та по време на лов в Румъния интернет създанието (Айн по Кабала мотив) се вселява в чипа на един вълк и контролирайки тялото му (и основно зъбите) убива принца. Да, но героинята страда ужасно и Айн се вселява в пейсмейкъра на трупа, намиращ се в една морга и й връща нейния принц. Та това зомби е истинският герой на романа, защото до края прави всичко по силите си, за да спаси човечеството от следващото ниво на интернет, което ще материализира всички страхове. Аха, не звучи вече романтично, тайнствено и интересно, нали? Но си е така, написано дума по дума в един 500-страничен роман без ни най-малко литературно достойнство. За останалата част на сюжета няма да пиша, просто съм потресен от кашата, която представлява той.
Все още не мога да повярвам, че тази книга и “Антихтонът на Данте” са писани от един и същ човек. Диалозите, действието, атмосферата… няма подобни противоположности и то изцяло в полза на по-ранния. “Аномалия” прилича на набързо написан сценарий за филм от стажант без заплата, който има едномесечен срок и набор от елементи – Нютон (каква гавра с учения!), интернет, Пентагона, края на света. Последният за целите на романа е изместен с една година напред, в последните дни на настоящата 2011 г.
Тази книга е всичко, срещу което негодувам в българското книгоиздаване. Безброй качествени заглавия не получват шанс, нито ред, нищо. А слаби продукции като тази биват славославяни до небесата от угодни и безкритични медии. Две издателства, които иначе наистина могат да се гордеят с великолепни автори и книги, обединяват сили (и очевидно много пари) в проект, който не си заслужава изобщо. Защо? Кому е нужно това лицемерие? Да, книгоиздаването е бизнес и явно отнякъде се поръчва тази музика. Но не мисля, че читателите биха играли на нея. Хубаво, навярно книгата ще стане бестселър (в някои медии още преди излизането й бе безмозъчно характеризирана като такава), благодарение на убийствено ефективната рекламна кампания. Но колко хора след прочита й ще са доволни?
Моля, опровергайте ме. Не вярвам да съумеете.
Не искам да продавам това заглавие в . Вие заслужавате повече.
От същия автор
От същия жанр
