Две книги на Робърт Ранкин – „Антипапата“ и „Брентфордският триъгълник“ – ми останаха наследство от мой добър приятел. Стояха си на рафта, търпеливо търпяха да бъдат изтиквани от по-нови книги, да бъдат затрупвани и местени къде ли не, но оставаха в полезрението ми, може би заради характеристиката „легендарна“, която издателите са използвали за поредицата на корицата. Най-сетне реших да пробвам първата… и да, наистина да. Напомни ми силно на шедьовъра „Кръчмата на Калахан“ на Спайдър Робинсън – и това е сравнение, което говори само по себе си.
Историята проследява шепа колоритни скици от заспалото градче Брентфорд, които разпределят времето си между пиене и правене на бели, напрегнато ежедневие за пройдохи от най-висша класа. Лакърдиите им нямат край, а приключенията, в които се забъркват, са от забавни по-забавни – и не е голяма изненада, че при едно от тях любимата им кръчма почти изгаря до основи. Но това си е дребен кахър на фона на историята, която се забърква около… внимавайте!… петте магически бобени зърна, получени срещу колата на един от злополучните ни герои. А успоредно с това начало на поредна чудатост в града се появява и подозрителна фигура, която скоро започва да влияе зле на хората и събитията – злото първоначално е безобидно, точно както в „Неизживени спомени“ на Кинг. Местните кандидати за слава трябва да се обединят с единствения, който знае какво се случва, с прозвище Професора – и да се изправят срещу нашествие от вековете, когато религията си е играла жестоки игрички с населението на континента. 
Един от папите с типична за титлата слава се възправя от гроба си, за да спечели власт над света, но си е направил криво сметките – лудите и пияните някой отгоре ги пази, а жителите на Брентфорд са сполучлива смес от двете.
Препоръчвам, чудесно забавление, което още е в тираж.
От същите жанрове
