Такива истории си заслужават вечерта, самотата, питие по избор в ръката и спокойствието. Авторът разказва една красива, бавна и спокойна история, която буквално може да вкусите.
Главен герой в нея е наивният пощальон Марио Хименес, който носи писма само на един човек – поета Пабло Неруда. Марио гори от желание да завърже приятелство с него, но все удря на камък. До момента, в който се влюбва в хубавицата Беатрис и става крайно наложително да се научи да стихоплетства, за да я плени. Пощальонът наистина има нужда от съюзник, защото майката на Беатрис хич и не иска да чуе за него…
Историята тече плавно и нежно, без резки въздигания и спадове. Неруда пасвана живота в селото, но скоро политиката го изхвъля от него. Но той остава духом в него и се завръща телом там в края на пътя си.
Удоволствие, чисто удоволствие, опиващи думи.