Нямам и най-малка идея от колко месеца отлагам да напиша това ревю. Навярно така и щеше да си остане ненаписано – понякога се присещам за книги, които съм прочел, но съм забравил да напиша бързо ревю, слагал съм ги на мястото им на рафта и така са си оставали. Но при един разговор във “Фейсбук” обещах на автора Спасимир Тренчев да го напиша и все пак ще го направя, колкото и да ми е неприятно това задължение. Причината – не мога да кажа, че харесах романа, дори напротив – изключително разочарован съм от него.
Сюжетът. Младо семейство се нанася в нов апартамент, в блок с доста странни съседи, които изглеждат силно наплашени. Причината става ясна още в началото – Марио, собственикът на кооперацията, е дебелокож тип, който обича да всява страх в околните.Животът за младото семейство на Мартин, Ева и малкия Боби уж поема в обичайно русло, но ред странни събития започват да ги смущават. Убедени, че наемодателят им стои зад тях, те влизат в конфликт с него, но не успяват да намерят съюзници в лицето на съседите си. Странните неща прерастват в свръхествени опасности, които заплашват вече живота на семейството, до момента, в който заровеното минало не подава щръкналата си ръка от гроба.
Звучи интересно, знам, и поздравявам Спасимир за смелостта да издаде самостоятелно книгата, без да се присламчи под шапката на някое издателство. Това решение носи и плюсове, и негативи, сред които нечетимия текст на задната корица, да речем, но това си е нищо. Според мен книгата има нужда от редакторска ръка, която да заглади писанието и особено диалозите, струват ми се неестествени, дори и сред привичния декор на блоковете у нас. Героите не са много убедителни, сюжетът не успява да уплаши и прилича на лошо копие на Стивън Кинг. Краят, с една добра изненада, не беше изненадващ и разтърсващ, както би трябвало да бъде според мен.
И все пак смятам, че Спасимир има накъде да се развива и ще очаквам с интерес следващото му писание. “Апартаментът” е една стъпка, която ще хареса на някои, на други – не, важното е да не се спира ходенето.
Колегата от “Аз чета” Алекс е точно на обратния полюс на моето мнение – той е искрено възхитен от книгата – вижте и неговото мнение, може да ви се понрави повече.
Вижте и нелошия трейлър към книгата, хубаво е да се правят повече такива: