Още на 7-8-та страница се усетих, че съм чел тази книга, но кога и до днес не мога да си спомня. Въпреки това имах усещането, че съм я харесал и затова си я дочетох чинно.
В книгата се разказва историята на д-р Андрю Менсън, млад и перспективен лекар. Той започва работа в малко миньорско градче, като бързо печели уважение с отдадеността си на професията. Чрез неговата уста Кронин яростно критикува лекарската система, която е тромава и неефикасна, корумпирана и безнадеждно непрофесионална в кастовата си закърнялост. (Нищо не се е променило в наши дни, задължително трябва да гледате изумителния филм на Майкъл Муур „Sicko“!)
В градчето Менсън среща любовта в лицето на местната учителка Кристин, а скоро двамата се местят в съседен, по-голям град. Той повежда борба с вятърните мелници на проблемите на лекарското съсловие, а негово изследване за заболяванията вследствие работата в мините му печели известност.
След ред проблеми той прави своя пробив и отива в Лондон, където започва практика. Малко по малко парите променят светогледа му и Менсън започва да се интегрира удобно със системата, срещу която се е борил така смело досега. Това ще го отведе във висшите кръгове на охолство и бляскав живот, но ще срути брака му. Действието стремително сблъсква лекаря с реалността и той трябва да вземе трудно решение за бъдещето си – като образцов известен лекар-шарлатанин или истински практик в професията.
В романа Кронин е вложил много от себе си и живота си. Той работи като лекар в няколко болници, преди да стане хирург в Кралския флот по време на Първата световна война. След войната се установява в минодобивната част на Южен Уелс в град Тредегар и по-късно е назначен за медицински инспектор в мините (Виж повече в Уикипедия). Така че той знае за какво пише. Романът ми достави истинско удоволствие.