Жанр: Фентъзи

Издателство:

Автор: Джоузеф Дилейни

Оригинално заглавие: Arena 13 (Arena 13 Trilogy, #1), 2015.

Преводач: Деница Райкова

Корица: Мека

Година на изданието: май 2016 г.

Страници: 272

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

Ozone.bg

  Харесах „Чиракът на Прогонващия духове“ на Джузеф Дилейни, продължението „Седмият син“ ме остави с по-смесени чувства, но интересът ми бе достатъчен, за да седна да прочета началото на нова поредица от него – „Арена 13“, което обещава нещо като гладиаторски битки сред фентъзи свят. Попаднах в още една приятно изградена реалност, в която мизерията на ежедневието е гарнирана с магично господство от чудовище на име Таласъма, което може да сменя тела и по своя прищявка отвлича хора или се изправя срещу най-добрите от бойците на Арената.

  Главният герой, Лейф, е обичайното залюхано хлапе с важна тайна в произхода, което иска да стане велик боец на Арена 13, където воини, обучени да се бият в синхрон със зловещи подчинени създания, наричани лаксове, се сражават помежду си. С много упорство попада в школата на най-добрия учител, където обаче трябва да понесе да бъде беднякът, който се бори за нещата, които други ученици имат наготово. Същевременно се забърква с лудичката дъщеря на учителя си, която също мечтае за арената, табу за жени, и трябва да мине през доста изпитания.

   Няма да ви издавам повече, защото в тия няма и 300 страници не се и случват чак толкова много неща, определено Дилейни е оставил същински интересните събития за втората и третата част от предначертаната трилогия. Имаше си един-два стряскащи момента, които разкриват, че властта на Таласъма не е толкова предопределена и че има възможност той да бъде надвит, бегло се и загатва, че това полуробство си има предистория и възможност за скорошна насилствена промяна. Авторът намеква ясно, че това не е фантастичен свят, а постапокалиптично бъдеще на Земята, но е много далеч от класата, която показва Марк Лорънс в трилогията „Разделената империя“. За мен Дилейни отказва да даде дори и обичайния силен изненадащ край на първа част, което да създаде очакване за втората. Все пак книжлето се чете за 2 часа, няма какво толкова да му опявам.

  „Арена 13“ има потенциал, но Дилейни трябва рязко и бързо да качи „левъл“ в продълженията, за да го развие.