Не е трудно да забележиш корицата на „Архипелаг Ню Йорк“ на щанда на изд. „Лексикон“. Марката „Владимир Тодоров“ си личи от първи поглед, а илюстрациите вътре са още по-детайлни и реалистични – каква изумителна анимация би излязла от тази история. Сред потопения Ню Йорк се подават само върховете на най-високите сгради, а останките от човечеството оцеляват под жесток диктаторски режим. В ръцете на едноличния владетел е най-важното – питейната вода, а властта му се крепи на строги закони, които отпращат на сигурна смърт всеки, който не може да допринася за обществото. В дълбините се крият безброй съкровища и добрите гмуркачи се ценят високо – постапокалиптичната цивилизация в съградена върху жалките останки на миналото.
В своята насочена към тийнейджъри фантастика Владимир Тодоров проследява живота на Флин Пери, обикновено момче, който мечтае да мине изпитите и да стане един от елитните гмуркачи – тези, които имат право да живеят в по-хубавата част от архипелага, където има течаща вода и електричество, където има достатъчно храна за всички. В момента обаче е един от мнозинството, които живеят в малки коптори и рискуват живота си всеки ден по несигурните мостове. Неговият близък приятел и партньор Тони е болен и има нужда от лекарства, които се намират трудно – трябва да се вадят от дълбините, или ще бъде един от изпратените на сигурна смърт. А Флин има нужда от здрав партньор за изпитанието – и единственият му шанс е непокорната и красива Мадисън Рей. Само че двамата попадат под прицела на Лио Ван Занд, син на владетеля на архипелага и готов да убива, за да получи своето – и сега иска точно това момиче за себе си. Позната история, която се развива предвидимо и плавно, разказвайки за голямата любов, истинското приятелство и борбата със злото в различните му проявления.
Имах възможност да разменя няколко думи с Владимир Тодоров на базара на книгата и той ми каза, че се надява сюжетът на „Архипелаг Ню Йорк“ да ми хареса толкова, колкото и илюстрациите. Факт е, че без тях книгата трудно би се отличила от многото други тийнейджърски постапокалиптични истории, но ги има – и се е получила сполучлива сплав. Една редакция би дошла добре, доста многоточия и удивителни има за изчистване, които придават излишна наивност на текста, но героите са достатъчно плътни и интересни, за да задържат вниманието на по-младите читатели, още повече с начина, по който са изобразени по страниците. Има ясна възможност за продължение, в което да има мащабен обрат в сюжета, подобен на този, който прилага Дмитрий Глуховски в „Метро 2035“ спрямо двете предходни, и се надявам да бъде написано.
Този свят има потенциал и се надявам да бъде развит.
Вижте и великолепния трейлър с раздвижени илюстрации от книгата:
От същите жанрове
