Свободата е и отговорност

  Бягството е всичко. В „Архипелагът на един друг живот“ Андрей Макин повежда на наглед безконечно преследване из руските простори, в което един беглец и неговата потеря ден след ден преоткриват себе си и мястото си в света. Природата ги приласкава в своето лоно, кара ги да забравят за принадлежността си към семейството, родината, партията, цивилизацията, към всичко – дава им възможност да поемат по различен път. А всеки път там, в пустошта, е различен, няма нужда да се следва посока вън от най-общата – тази към океана и свободата. Или обратно в сигурните окови на системата.

   Действието тече в съветски времена, когато един лагерник успява да избяга и да поеме в отчаяно бягство. След него е изпратена група военни, сред които е Павел Гарцев, непокорен дух, който вече е брал ядове с началството и усеща, че това преследване може да бъде и капан за него. В началото преследвачите са наистина настървени да настигнат бързо плячката си и да се окичат с успеха, но това не им се удава лесно, беглецът се оказва кален в живота сред дивата природа и дори им залага капани. Дните се проточват и започват да променят всички участници в този абсурден анабазис – беглецът не иска да им се изплъзне, за да не бъде пратена след него по-сериозна сила, а тези след него всъщност се радват на рядко срещаната свобода в своя живот. Но това не може да продължи вечно като в митологична история.

  Психологическата дълбочина е това, което впечатлява в „Архипелагът на един живот“. Всеки от героите носи своита ясни отличителни черти във времената, когато уравниловката е правилото, когато обезличаването е желано и търсено. Трагикомичните приключения в преследването се редуват с красиви пасторални картини, а постепенното отпадане на слабите от картинката предопределя и посоката на действието. То внезапно получи романтичен оттенък, който първоначално ме подразни, но сетне се оставих на приказката на Макин. Защото малко или много той е написал нещо като притча за човека сред природата – там, където захвърля условностите на нашия свят, а в неговия конкретно те са много и задължителни, и остава разголен и беззащитен.

   И както може да бъде убит, така може да бъде обичан. Двете най-страшни и трудни предизвикателства.