Около три години. Толкова време бе нужно, за да излезе „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ на български език. За първи път я видях в Goodreads и зяпнах от изумителния ѝ рейтинг; личеше си, че читателите я обожават; запитах се защо не съм и чувал за нея. Пуснах обичайните запитвания за правата и… ударих на камък, бяха в особено положение, което просто търпеливо трябваше да изчакам да се промени. И си чаках, над две години си чаках не твърде спокойно, докато на панаира във Франкфурт не мернах плакат на книгата при британския ѝ издател, оттам получих връзка с агента, и в крайна сметка няма и месец по-късно имахме договор. Няма такова усещане – да знаеш, че най-сетне си постигнал нещо, което толкова дълго време е стояло като цел – почти като да спечелиш желаната жена или да си вземеш колата най-сетне, но като цяло по-лесно и от двете 🙂
Помните ли „Момчешки живот“ на Робърт МакКамън, този абсолютен шедьовър, който заскъсня с толкова много години с излизането си на български? Или „Вино от глухарчета“ на неподражаемия Бредбъри? Те са еталоните за младежки книги, в които се отразяват тези лудешки времена, когато летата са безкрайни, небето е чисто и звездите са обсипали свода му. Точно тази емоция открих и в „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“, но гарнирана със сложните въпроси за идентичността и принадлежността, за самотата и страха от емоцията, която те изпълва отвътре. Бенджамин Алире Саенц е смел писател, но най-вече отличен писател – думите му се леят с лекота, а едно бедно градче оживява по страниците, докато неговите жители се борят с живота така, както могат. А описанието на тези квартали, по-скоро бедни, макар че не биха го признали в своята гордост, ми напомни на чудесната трилогия на Маркъс Зюсак за братята Улф.
Ето го Данте, който има наглед всичко – очарователен, общителен, с добро, любящо семейство и всички перспективи пред себе си. И Ари, чийто баща се е затворил в себе си след войната във Виетнам, а майка му непрестанно го притиска да бъде като всички останали. Само дето не може – неговият свят е на самота и тишина, на разговори със звездите и с птиците. Когато обаче тези две момчета се срещат, чудото се случва – започва едно красиво приятелство, което ще ги отведе далеч. Но не и преди да трябва да се разкрият изцяло, да преживеят жестоки изпитания и да преоткрият себе си и своите близки.
Много болка има по тия страници, но не по-малко смях. „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ е роман за любовта, която може да се появи навсякъде, но и която може да бъде задушена от страховете и съмненията, а може и да бъде убита от чуждото неразбиране и озлобление срещу всичко различно. Чистата радост от срещата на две сродни души, които се откриват една друга, е трудно да се опише, но Саенц е успял, и не е случайно, че този роман е една от най-обичаните тийн книги в последното десетилетие.
Гордея се силно, че „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ излиза с логото на „Deja Book“ и се нарежда до други рискови книги като „Кутия за птици“ на Малерман, „Библиотеката на Въглен връх“ на Хокинс, „Отвъд разлома“ на Питър Уотс и др. Благодаря на Деница Райкова за топлия превод, на Ива Колева за отдадената редакция и корекция, на Фиделия Косева за десетките варианти на корицата и в крайна сметка избистрянето на най-добрия.
И удоволствието да откриеш колко много хора са я вече прочели на английски и заобичали така, както аз: „Books are magic“, „3amknowsallmysecrets“, „thesemicolon“ и други.
От същите жанрове
