Продължавам със слушането на поредицата за Артемис Фоул, момчето-гений с ясни прагматични цели и явно желание да забогатее. След първата част, „Тайната на Артемис Фоул“, и виртуозния номер, който той извъртя на феите в края, следващото приключение е и по-мразовито, и по-разгорещено – „Арктическият инцидент“.
Както можеше да се очаква, безследно изчезналият баща на Артмис се оказа наистина жив, но в плен на руската мафия. Артемис и неговия верен телохранител Бътлър се заемат да градят сложни планове как да го освободят, защото са пределено наясно с порядките на мафиотите – дори да им занесат искания откуп, те просто ще го вземат и ще убият всички свидетели. Момчето знае, че му е нужна помощта на феината технология, но това далеч не е лесно.
Успоредно с това при феите внезапно става много напечено. Отколе гоблините се занимават с престъпна дейност, която обаче рядко застрашава сериозно сигурността, защото всички знаят колко глупави са те. Само дето някой започва да ги снабдява с човешки батерии, които им позволяват да възстановят считани за отдавна унищожени оръжия. И когато полицията на нисшите елементи се оказва разоръжена след вътрешно предателство, бунтът на гоблините става наистина опасен. Капитан Бодлива Зеленика е убедена, че зад това стои именно Артемис и го конфронтира – само за да открие, че по изключение той е невинен.
За всеобща почуда те се оказват нужни един на друг. И приключенията започват.
„Артемис Фоул: Арктическият инцидент“ е още по-забавна от първата част, най-малкото защото е много по-усложнена сюжетно, а доскорошните врагове трябва да работят заедно – при това крайно неохотно. Оуън Колфър развива умело образа на своя герой и неговия верен телохранител, но за сметка на това образите на митологичните същества си остават стройни константи, което е малко досадно. Вече съм на половината от третата част, „Кодът на вечността“, и ще пиша скоро за нея.
На този линк може да се регистрирате за един месец безплатно слушане на всичко в Storytel.