Nezzo от блога Vrai:
“Отваряш книгата и очакваш тя да е като всяка друга. Четешначалните страници, издание, заглавие, посвещения, няколко празни страници и после се започва. Каквото и да си очаквал обаче от тази книга то не е там, просто не се появява. Четеш до последната 300 и някоя страница с надеждата този път да се случи каквото на теб ти се иска, но не и в тази книга.
“Арлекин” е история за нещата, които се случват в реалността, грозни, отвратителни, омразни. Всичко започва с кражба, една голяма сума е отмъкната и замаскирана от известна и стара банка. Обвинен е не кой да е, а именно собственикът й – Джордж Арлекин. И всичко, което сте очаквали да се случи точно тук, си отива на вятъра.
Шепа хора от обкръжението на Арлекин се надигат срещу най-големият компютърен магнат на онова време – Базил Янко. А той притежава преносно казано дори и дрехите на гърба им. И както пише на корицата на книгата “ Понякога единственият начин да получиш справедливост е да действаш извън закона“, а как в случая? – ами с терор. След като започват да умират човек след човек и играта загрубява до голяма степен, всеки се бута да влезе в този конфликт. Всичко бива замаскирано, след като са наети много души да се оправят със законната страна на проблема, а Арон Богданович (дяволът, скрит зад магазин за цветя) поема другата част от нещата. Всичко се случва и бързо, и бавно.
Книгата обаче ще те накара да осъзнаеш какъв човек си. И точно когато ти ще крещиш този или онзи да бъде убит, а по-късно ще съжаляваш. Ти си варварин. И без да се усетиш започваш да се разпореждаш с животите на образите.
И както има една фраза, на която много се смях… “ … време беше да се срещна с човека, който знаеше всички отговори, защото спеше в гроб.“ Става дума за самият Богданович, който аз харесвам най-много, защото искате не искате, ще ви хареса как играе той. А така трябва да се играе истинският живот, непредвидено и без отстъпки.
От същия жанр
