Преди пет години „Играч първи, приготви се“ буквално ме отнесе като ръш на зергове в „Стар Крафт“ – книгата беше нърдовско откровение за моето и поколението преди него, с безброй препратки към игри, филми, музика, книги, беше едно истинско тържество на фенската попкултура. Затова и продължилото толкова време чакане за „Армада“ натрупа очакване – и когато най-сетне книгата излезе, я започнах на мига. Първата вечер минах половината и се забавлявах силно, втората вечер с втората половина не толкова.
Главен герой в играта, оформена като роман, е Зак Лайтман, обикновено хлапе, вманиачено по компютърните игри, и особено една, в която е успял да се изкачи до топ 10 сред милиони други играчи по света. Баща му е починал при трагичен инцидент и той живее с майка си, с която си разменят реплики с препратки към филми и книги. Тази липса е само част от причините за бронята, която си е изградил срещу света, и той запълва дупката в сърцето си с един куп филми и музика от времето на баща си, които е открил на тавана. Този му живот го устройва напълно и той дори не е особено изненадан, когато през прозореца вижда летяща чиния – при това не каква да е, а точно копие на машина на злите извънземни от любимата му компютърна игра. Но нещата тепърва ще откачат все повече – в един момент е призован да спасява планетата от инвазия на точно същите извънземни, а досегашните му геймърски подвизи се оказват подготовка и прелюдия към дейно участие в отбраната на Земята. И се почва мащабна патаклама – армадата на инопланетяните идва и дълбоко крити тайни излизат наяве една след друга.
Ако трябва да характеризирам „Армада“ накратко – това става, когато професионален писател реши да пише фенфикшън, тази привилегия на феновете, която никога, ама никога не бива да стига до публикуване (вероятно знаете като фенфишкън на какво е започнала сивонюансовата напаст). Ърнест Клайн е написал практически почти същата книга като „Играч първи, приготви се“, но с несравнимо по-малка дълбочина, размах и стойност, малко като някаква начална чернова, която после набързо е била пипната и пусната да се печата. Фабулата е абсолютно ясна от самото начало, а краят – предвидим като нивата на „Супер Марио“, особено ако сте чели изключителната „Играта на Ендър“ на Орсън Скот Кард.
От друга страна, и в тази книга феновете на фантастиката ще открият хиляди препратки, които ще ги радват – аз лично се израдвах на позоваването на молитвата срещу страха от „Дюн“ на Хърбърт, за чиято екранизация сега всички фенове таим надежди да не е пълно окепазване на прекрасна книга. Също така силно ми допадна включването на знакови учени в действието, особено на Карл Сейгън, но и кратките споменавания на Нийл Деграс Тайсън, Стивън Хокинг и Мичио Каку си бяха удоволствие.
Ърнест Клайн ще да се е забавлявал силно с писането на тази книга – поне толкова, колкото човек се забавлява, когато играе любима компютърна игра от детството си.
От същия автор
От същия жанр
