Аса в небето воюват с извънземни

  Най-сетне се върнах във вълнуващата вселена, в която Дж. Р. Р. Мартин събира талантливи разказвачи, които да творят в алтернативна вселена, която едновременно не се отличава много от реалността, но и е безкрайно далеч от нея. В първата част, „Жокери“, американската история беше пречупена през призмата на разпръснатия извънземен вирус, който промени някои неща, но не и основните, а драматичните десетилетия след Втората световна война бяха още по-колоритни с наличието на хора със суперсили или супердеформации.

  „Аса в небето“ обаче е различна – създадена с идеята да отдаде почит на велики книги (ще видите явни и неприкрити отгласи от „Война на световете“, „Франкенщайн“, „Кинг Конг“ и др.), тя продължава историите на някои от героите от първата книга, но и проследява космическа инвазия от страна на извънземен Рояк, който опустошава планети от незнайно колко време. А, да, и един жокер с моржовидна възншност се оказва извънземен наблюдател (хей, Форд Префект, здравей!) на чуждопланетна конфедерация, който се опитва да спаси планетата в духа на филма „Мъже в черно“.

   Да, трудно е да се опише всичко, което се събира зад тези страници, където освен Дж. Р. Р. Мартин отново се появава и Зелазни, както и други, непознати ми автори, чиито творби обаче са хармонично вплетени в една обща тъкан. А, и България е спомената този път, с това, че поради крамоли с Турция и Гърция не успява да се справи добре с извънземното нашествие в Тракия, а все още съществуващият СССР използва ядрено оръжие в Сибир без особено замисляне. Американците пък геройски удържат първоначалното нашествие с помощта на асата (които за разнообразие не свалят гигантска маймуна, отвлекли блондинка, от небостъргач), без да подозират, че то е само прелюдия. А не стига тази драма, но и фамилията на д-р Тахион от аристократичната планета Такис се връща да си оправя сметките с него, като с лека ръка зарязват земляните на тяхната участ срещу Рояка. Само че с него качват на борда и няколко случайни аса, които се оказват проблемни.

  Но по-важни на фона на тези грандиозни събития сякаш са по-личните истории на различни аса и жокери, които авторите описват с много обич и умение. Някак точно този стремеж към баланс между мащабното и детайла е това, което отличава „Аса в небето“, пък и предишната, не се търси само гръмовното и впечатляващото, но и много добре обрисувани герои с пълнокръвни животи, които те правят съпричастен на историята. Това е комикс литература в чист вид – не с балончета с кратки реплики, а писане, което носи удоволствие. Срещата с такава фантастика ме радва, но и си давам сметка, че няма как у нас да има достатъчно читатели за нея, че да се издаде цялата поредица, която вече наближава смайващите 30 книги! Дано да греша.