Ние сме звезден прах, който е оживял, а след това е бил надарен от вселената със силата да проумее самия себе си – и се намираме едва в началото.
Популярната наука продължава да е като бяла лястовица сред гарванови ята, покрили небето от хоризонт до хоризонт – но я има. „Астрофизика за заети хора“ на Нийл Деграс Тайсън е от ония книги, които се пишат покрай големите и сериозните, които доста по-трудно стигат до нашите книжарници – но все пак е стъпка в правилната посока. Защото не е важно просто да се опише вкратце докъде сме стигнали и какво знаем – важно е и да се очертае как е постигнато това, какво се случва в момента и накъде сме поели. Защото научният метод има отчайваща нужда от популяризиране, защото вярата в лесни лъжи е много по-лесна за приемане – а след като веднъж мозъкът е заел позиция, трудно се обръща.
По света различни системи на убеждения водят до политически различия, които невинаги се разрешават по мирен начин.
Силата и красотата на физичните закони е в това, че те важат навсякъде, все едно дали сте избрали да вярвате в тях, или не.
Тайсън е успял да събере в по-малко от двеста страници основните постулати на съвременното ни разбиране за Космоса – но все пак буквално всеки ден се правят нови открития, така че е неизбежно кое да е книжно тяло да е все една малка крачка назад. По примера на Сейгън той успява да вкара не просто литературност в разглежданата материя, но и поезия, а това е важно, защото събуждането на емоционална реакция е нужно, сухата рационалност винаги губи от нея, за съжаление. Той се спира на нещата, които знаем, и най-вече защо ги знаем – извежда се на преден план това, което отличава науката от религията и шарлатаните: предвидимостта. Създаването на теория, която после се доказва с различен тип експерименти, и приемането ѝ въз основа на това, че чрез нея могат да се правят реални предвиждания, е основополагащо. Като това например:
Тъй като на светлината е нужно време, за да стигне до нас от далечните места във вселената, ако погледнем в дълбокия космос, ние всъщност гледаме несметни години назад в миналото. Така че ако интелигентни обитатели на една далечна галактика измереха температурата на космическото фоново лъчение в момента, уловен от нашия поглед, те би трябвало да отчетат повече от 2,7 градуса, защото живеят в по-млада, по-малка, по-гореща вселена от нашата.
Оказва се, че тази хипотеза може да бъде проверена. Молекулата на циана… се възбужда при контакт с микровълни. Ако микровълните са по-топли от онези в нашия КМФ, те възбуждат молекулата малко повече. Съгласно модела на Големия взрив, цианът в далечните космически галактики е обграден от по-топъл космически фон, отколкото циана в нашата собствена галактика. И тъкмо това наблюдаваме.
Това не бихте могли да си го измислите.
Вече не помня в коя точно научна книга четох описание на ранните милионолетия на Слънчевата система, когато мащабни катастрофи са се случвали често, останки от които могат да се видят и до днес – чудесно доказателство за пълната липса на интелигентен дизайн и Творец, между другото. Тайсън качва мизата в тази посока:
Млечният път е извършил поне един акт на канибализъм през последния милиард години, когато е погълнал една галактика джудже, чиито разпарцалени останки могат да се видят като поток от звезди, обикалящи галактическия център отвъд звездите от съзвездието Стрележ. Системата се нарича „галактика джудже в Стрелец“, но вероятно би трябвало да се казва „Обяд“.
От тази книга конкретно научих, че между галактиките има неизброимо количество дрейфуващи звезди, останки от такива сблъсъци:
Сред голямата навалица в куповете е нещо обичайно две или повече галактики да се сблъскат и да оставят подире си колосална бъркотия – спирални структури, огънати до неузнаваемост, новопредизвикани изблици на звездообразуващи региони, породени от бурния сблъсък на газови облаци, и стотици милиони звезди, разпилени насам-натам, току-що изплъзнали се от гравитацията и на двете галактики.
Всъщност наблюденията на куповете установяват тъкмо такова сияние между галактиките, което подсказва, че е възможно да има също толкова скитащи се бездомни звезди, колкото и звезди в самите галактики.
И тъй като знам, че това е книга за заети хора, няма да се впускам в обичайните безкрайни цитати, а само ще ви обещая, че наистина в нея може да прочетете важни неща за планетите и звездите, за тъмната материя и тъмната енергия, за химичните елементи и откъде идват, за екзопланетите и какво ли още не, всички с внимание към читателя без специфични познания и с дълбока обич към науката и познанието. Препоръчвам „Астрофизика за заети хора“, пък дано тя повлече крак и имаме възможност да видим и по-мащабни издания за не-толкова-заети 😉
От същите жанрове
