С удоволствие се зачетох в поредния младежки роман на любимия Робърт Хайнлайн – „Астронавтът Джоунс“. Приключенската история, както е описано в чудесния предговор, се базира на преживяванията на две хлапета от средата на деветнадесети век, които избягали от вкъщи, записали се като моряци на кораб, а само две години по-късно едно от тях се завърнало като капитан на същия този кораб. Но пътят към това невероятно кариерно издигане може да бъде много различен, когато действието се развива в Космоса, а въображението на Хайнлайн винаги може да добави неочаквани предизвикателства по пътя.
Срещаме скромния Макс Джоунс в решителен момент от живота му. Макар да е мечтал винаги за космоса и благодарение на феноменалната си памет да е запаметил абсурдно сложни книги за астронавигация, той е примирен с участта си да е фермер, също като починалия си баща. Но появата на противен пастрок го насърчава да избяга от дома си и скоро момчето попада в компанията на скитника Сам. Тази съдбовна среща в крайна сметка ще го отведе до мечтаното назначение на космически кораб – което обаче е придружено с фалшификация на миналото му и заобикаляне на всички правила, които изискват да си или богат, или член на някоя от наследствените гилдии, за да се издигнеш.
– Смятам, че това е абсолютно несправедливо! Всички са равни! Всички! Такъв е законът.
– Наистина ли? Така изглежда само когато го гледаш от върха надолу.
Хайнлайн прокарва нишка на социална критика в романа си, като води своя герой от най-ниските нива на обслужващия персонал на кораба към затворения елитен кръг на екипажа, който го води през космоса. С много ирония той изпраща момчето да се грижи за животните на борда, нещо, с което е свикнал покрай фермерството, и там той се запознава със собственичката на симпатичен маймунопаяк, красивата и от крайно знатен произход Ели. Познатата заигравка за бедното момче и богатата наследничка е фон на приключението, в което „най-хищното, нетолерантно, смъртоносно и безскрупулно животно в познатата Вселена – Човека“, се оказва в беда, след като корабът се оказва в непозната част на космоса след изчислителна грешка. Удобно оказалата се наближо спасителна планета, наречена Милосърдие, изглежда като възможен изход за оцеляване, но нещата скоро се преобръщат из основи, когато хората се оказват приклещени от неочакван враг.
„Астрогаторът трябва да е ерген, но фермерът се нуждае от жена“, пише Хайнлайн в закачлива препратка към прочутото първо изречение на „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин, за да даде още едно измерение на моралните дилеми на своя герой, който е постоянно разкъсан между сърцето си, ограниченията на своя произход и постепенно назряващата увереност, че притежава способностите да води сигурно кораб между звездите – по начин, който авторът описва с характерното си умение да звучи научно, но не и объркващо. Едно време науката в романите не е плашела, а е вдъхновявала.
„Астронавтът Джоунс“ може да се чете като чисто приключенска книга, в която предопределената траектория на обикновеното момче, което става герой, вълнува младите сърца, но през погледа на по-зрял читател в нея могат да се открият много по-сериозни теми като възможността в бъдещето дадени ключови за космическата експанзия професии да се затворят в непристъпни и дори наследствени гилдии (идея, която Франк Хърбърт ще доразвие в своя епос „Дюн“), изпълняването на дълга на всяка цена, казването на истината дори с цената на наказание, а продължава да ме забавлява и как Хайнлайн изпълнява оповестеното си в някой от другите му младежки романи намерение да държи романтичните увлечения встрани от основното действие. С две думи – още едно чудесно допълнение към поредицата на изд. „Протон“ (вижте и „Космическото семейство Стоун“, „Червената планета“ и „Ракетният кораб Галилео„), като само съжалявам, че не съм имал възможност да прочета тези шеметни истории като дете, щях да ги заобичам силно.
Книгата може да се поръча от сайта на издателството.
