Ето това е Книга и нищо по-малко. Айн Ранд и “Атлас изправи рамене” е радост за очите, храна за мозъка и тръпка за сърцето. Да, мога да трупам клишета, но няма да мога да опиша истински колко съм впечатлен от книгата.
Ранд описва един странен свят, в който социализмът е победил – всички държави са “народни републики”. Властта не е тоталитарна, няма идеологически извращения, но обществото живее в омаята на внушенията, че мнозинството е по-важно от индивида. Вследствие на това проблемите се трупат един след друг – намаляват образованите хора, растат лумпенизираните от медиите маси с вяра, че имат Права, философите дори стигат до идеи, че прогресът трябва да бъде унищожен.
Властващите в нашата действителност капиталисти там са презряни. Да, те пак правят пари, но с огромни трудности, борят се с абсурдни държавни регулации, огромни данъци, национализации и какви ли още не спънки. Всички ги мразят, а всеобщата убеденост е, че те са кръвопийци, които са на изчезване по силата на историческите обстоятелства.
В центъра на романа са двама от тази порода – индустриалците Дагни Тагарт и Ханк Риърдън. Първата е наследничка на железопътна компания, а мъжът има леярен бизнес. Ханк е дал 10 години от живота си в разработването на т.нар. “риърдънов метал”, който е по-лек, по-здрав и по-евтин от стоманата и е призван да промени света… но не и този.
Двамата водят отчаяна битка със света, който ги мрази и не осъзнава нуждата си от хора като тях. Хищни гарвани унищожават предприятията едно по едно, задушени в безкрайните регулации. Обществото мизерства, но медиите го държат в покорство, обвинявайки производителите. Всичко се разпада бавно и необратимо…
Романът е потресаващ. Прозата е силна и страстна, подплатена с великолепна идеологическа рамка на рационализма. Разбрах, че в САЩ са луди по тази книга, вярващи, че тя оправдава хищничеството им. Нищо подобно – главните герои в романа не са съвременните капиталисти, вманиачени на тема печалба. Те са Производители – интерсува ги да създават нови неща, да променят света, а парите и печалбата са само следствие на това. Те не използват деца-роби, както правят съвременните
корпорации, а плащат скъпо за труда, както и трябва да бъде. Но няма да задълбавам в тази тема.
Айн Ранд е създала една антиутопия, която трябва да бъде прочетена от всеки мислещ човек. Това не е фантастика, не е измислица – образите и действителността са пълнокръвни и реални, макар и схематизирани понякога. Това е пророчество от 1957 г., което не се е сбъднало засега, но това не намалява стойността му.
