Странно преживяване е автор да те отведе от едната в другата крайност – от романа за негероя „Стоунър“: скромният, тих, незабележим човечец, който минава безметежно през живота си по линията на най-малкото съпротивление; към един от най-могъщите владетели в човешката история: Октавиан Август, поел властта след убийството на Цезар, укрепил империята, разгромил знакови врагове като Марк Антоний и Секст Помпей… Джон Уилямс изгражда епистоларен роман от висока класа, в който Римската империя оживява, разказана сякаш „отвътре“. Той умело разкрива универсалните страсти на човешкото битие, които засягат и „боговете“, и „мравките“, ако мога да използвам заглавието на романа на Стефан Цанев.
Уилямс рядко дава думата на Октавиан – вместо него говорят близките му, враговете му, хората, които живеят в тези бурни времена около съграждането на Римската империя след смъртта на Юлий Цезар, когато братоубийствените войни са повече, отколкото тези срещу заплахите по границите. Стъпка по стъпка плахото момче с объркано детство се отдалечава от здравата, сигурна основа на земята – за да стигне до полубожествения статус на зрелите си години. Около него се плетат заговори, изграждат се съюзи – политическата арена на Рим в класическия си блясък е по-опасна от тази за гладиаторски боеве.
Силата на книгата за мен е по-скоро във втората част, когато приключенско-героичният епос на войната с Марк Антоний и Клеопатра е приключил. Тази история, повтаряна до втръсване, си има своя чар, но едва ли тя би отличила кой да е роман. Джон Уилямс обаче вдълбочава книгата, като обръща силно внимание на Юлия, дъщерята на Октавиан. От депресирана и отчаяна млада жена, която не може да намери място в един изцяло мъжки свят, принудена да сключи няколко брака според моментните стратегически нужди на престола, тя намира себе си и свободата в езически култове, в безброй любовни похождения, дори се забърква – волю или не – в поредните интриги срещу баща ѝ, центрирани около сина на Марк Антоний.
„Август“ е роман за маските, които времето налага и на мъжете, и на жените. Джон Уилямс не е написал поредната романизирана биография, та дори и чрез похвата на измислянето на правдоподобни писма и откъси от дневници на близките на римския самодържец, а е описал живота на мъж, който винаги трябва да поема по трудните пътища, осеяни с тръни. По този път победите са и загуби, а натрупването на болки и тъги, на предателства и разочарования е единственият гарантиран урожай. Но това е и книга за един баща и неговата дъщеря, които са обречени на конфликти, на взаимно нараняване – и Октавиан трябва да застане срещу собствения си закон, за да спаси живота на плътта от своята плът, и да я изпрати само на заточение. Империята по тия страници се гради върху плещите на един мъж, който е готов да даде всичко свое за нея – и дори да нарича дъщеря си малкия Рим, то големият е единственият, който е от значение.
Камънакът е по-важен от кръвта, оправдано или не, това остава в историята. А че отвътре се вихрят бури, това можем само с илюзорните похвати на художествената литература да съпреживеем. Октавиан Август е първо император, а после баща, съпруг, приятел… тези роли до една са временни и нетрайни, предопределено невъзможни в сянката на Капитолия.
