Вместо ревю бих искал да ви постна цялата книга тук. Сериозно, по Пратчетовски, „Автентичната котка“ е една от най-яките книги на Великия Смехотворец, ако и да е позиционирана вън от Света на Диска и да разглежда един-единствен животински вид и по-точно двете му основни разновидности – Автентичните (Истински) котки и срещуположните опитомени такива.
Както казва Пратчет, ако имате и за секунда съмнение, че имате Истинска котка, значи нямате такава. Истинската котка е боец, крадец, наглед, неоспорим властник на дома и квартала, чудовище от друго измерение и определено неземна форма на живот, която чрез коварство е постигнала прикрита доминация. Неистинските котки са мили, мъркащи и излежаващи се през 23 часа от денонощието. Истинските са диви, фучащи и телепортиращи се, а застоят им на едно място се дължи изключително на дебнене на набелязаната цел или прикриване от враг с временно надмощие, към който трябва да се приложат тарикатски методи, за да бъде победен.
Тери Пратчет е Истинска котка, това си е ясно, а човешките му снимки из нета са само прикритие на неговата истинска същност. Реалността е, че четенето и писането за Истинските котки не са проблем – просто не виждат смисъл да си губят времето с тях и са упълномощили една от тях под прикритие на име на велик автор да осигурява пълноценна и абсолютна времелъгалка за хората, за да могат котките свободно да безчинстват, докато двуногите са сред книжните селения на смеха.
Силно препоръчвам за всеки коткофил!
