В последните години трилърите с несигурни разказвачи завладяха света – в тях по правило действието тече през гледната точка на герой, който не е напълно сигурен в спомените си, в себе си, в здравия си разум и в света, който се разкрива пред очите му. „Аз ли нож в ръка държа“ на Ашли Уинстед е достоен представител на жанра с още една история, разкъсана в две времеви линии, като успоредно с всичко, което се случва в настоящето, постепенно читателят – заедно с главния герой – разбират какво се е случило в миналото. А там една жестока трагедия е разкъсала единната задруга на млади хора, увлечени в преследването на мечтите си, но и в надпревара помежду си за статус и внимание от другите.
Джесика Милър се опитва да не мисли много за лудото време, когато е учила в елитния университет „Дюкет“ – там тя за първи път е излязла от черупката си, получила е като в приказка вниманието на най-интересните си колеги, влязла е под светлината на прожекторите при най-красивите, най-богатите и най-търсените студенти. Безкрайният им празник е приключил по жесток начин – обичаната от всички красавица Хедър е била жестоко убита, а за престъплението е бил нарочен друг от компанията им. Там всичко се е сринало страховито и за годините напред са изгубили връзка – но не всички определено. Събирането на курса им е повод тя все пак да им покаже, че е постигнала мечтаната кариера, че е получила независимостта и самочувствието, които така са ѝ липсвали, докато е следвала. Но нещата не се подреждат така, както ги е планирала, и още с пристъпването си сред старата си компания тя се оказва отново впримчена в сложните отношения, които са имали помежду си – двамата мъже, които е обичала, жените, на които е завиждала, и които сега са ги отмъкнали, и призракът на Хедър, който е винаги с тях по един или друг начин. А на сцената излиза и нейният брат, който единствен не е спрял да се рови и иска да използва това събиране, за да ги провокира да признаят какво се е случило в онази нощ. Всеки от тях крие по нещо, което се е случило тогава – и всяка от стъпките е отвеждала към насилие, което, веднъж започнато преди 10 години, трябва да продължи и в настоящето, за да има изкупление.
Основното в „Аз ли нож в ръка държа“ е почти театралната атмосфера на реномирания университет, в който към кое братство/сестринство принадлежиш е въпрос от първостепенна важност. Уинстед рисува игрива атмосфера, в която ученето почти не присъства, заменено от социалната игра на неколцина души, вплетени в танц на воля, на амбиция, на разточително богатство и търсеща компенсации бедност. Сцените в настоящето са само катализатори на разкритията от миналото и този път, по изключение, познах убиеца, но не и мотивацията му, нито изхода от неизбежната конфронтация. Определено трилър, който е доста по-добър от световна сензация в жанра като „Момичето от влака“ на Паула Хоукинс например, но пък колежанската му атмосфера и игрички кой е по-по-най не е нещо, което не сме чели вече.
