Жанр: Трилър

Издателство:

Автор: Тери Хейс

Оригинално заглавие: I Am Pilgrim, 2014.

Преводач: Владимир Германов

Корица: Мека

Година на изданието: 2014

Страници: 640

Рейтинг :

Време за четене: 6 минути

Каза, че бил научил, че когато милиони хора, цяла политическа система, безброй граждани, които вярват в Бог, казват, че ще те убият – просто ги чуй.

Получих много силна препоръка за книгата от приятел (допълнена с чудодейно открито копие от изчерпания тираж), при това човек, който разбира от книги далеч повече от мен, така че нямаше как да не се вслушам – а изключително високият рейтинг в Goodreads бе само още едно потвърждение колко високоценен по целия свят е този трилър. Това, което не очаквах, е каква литературна плътност е вложил Тери Хейс в „Аз съм Пилигрим“, често този тип трилъри залагат на лековатост, високоскоростен сюжет, много диалози, експлозивно действие и обрати, докато ти се завие свят. Тук обаче е избран бавен, постепенен възход на напрежението, направен умело и с много умение, за да стигне висини, който никой трилър на Кланси, Балдачи или Ролинс не би могъл, така си мисля. Заиграването с глобална заплаха не е нещо ново – но начинът, по който го прави Хейс, определено е, като ниво на писането мога да го сравня само с някои от най-добрите творби на Нелсън Демил, без да претендирам за пълно познаване на творчеството му.

Пред очите на читателя се възправя мъж с много лица, който не получава шанса за нормално детство, но и това го подготвя за необикновения живот, който го очаква. Той е шпионин от най-висок калибър, но без суперуменията на познатите герои а ла Бонд, неговото оръжие е умът и умението да се ориентира сред най-сложната възможна обстановка. Младостта му е достатъчно драматична и напрегната, участва в опасни операции, преследва и елиминира набелязаните врагове, включително стига до крайността да разобличи и хладнокръвно отстрани своя пряк началник, решил да се продаде на големия враг от изток. Но дори и в крайно рисковани операции по далечни брегове, сред живот под различни имена и прикрития, всичко сякаш е само една подготовка за бъдещето, когато съдбата на западния свят ще е само и единствено в неговите ръце.

Четиринайсет години бях част от най-секретната разузнавателна организация на страната ни: тя действа толкова дълбоко в сянка, че само шепа хора знаят за съществуването ѝ. Задачата на агенцията ни беше да служи като полицай на разузнавателната общност в страната, да бъде нещо като вътрешен отдел. До тази степен, може да се каже, съществуването ни представляваше нещо като завръщане в средните векове. Ние бяхме ловците на предатели.

Защото едно друго дете е имало много по-тежко от неговото детство. Набълбукално се е с фанатична вяра, с омраза към врага в най-чист вид, а това, съчетано с гениалния му ум, е смъртоносна комбинация, което и демонстрира, когато воюва в Афганистан срещу руснаците. Но истинската война, която се заема да води еднолично, е срещу Америка. И за тази цел не поема по познатата пътека на тероризма чрез бомби, ножове и огнестрелни оръжия. Не, този мрачен ум се заема да възкреси единствената премахната от лицето на света опасна болест – едрата шарка, да я измени така, че да я направи неуязвима за ваксините, и да я запрати в сърцето на врага, който е обречен да бъде погълнат от гибелна зараза с апокалиптични пропорции (не забравяйте, че това е роман, който излиза шест години преди ковид пандемията). Хейс проследява разработката на този страховит план в пълни детайли, като човек няма как да не се запита доколко задаващото се бъдеще на лесно генетично редактиране (наскоро писах за трилър, който задълбава в темата – „Подобрен“ на Блейк Крауч) не би направил подобен сценарий напълно възможен.

Бавно, перфидно и много въздействащо „Аз съм Пилигрим“ описва сценарий, в който американските власти осъзнават каква заплаха е надвиснала над страната им, но пък за щастие имат кадърен президент, нещо, което не се приема за даденост. Как намират единствения човек, способен да се инфилтрира в чужда страна, да намери отдавна изстинали следи и да намери начин да пресече опасността. Именнно този човек, шпионинът, който е избрал след 11 септември да се оттегли в изгнание, трябва да отиде там, където някога е извършвал операции, да се пресегне към емоционални травми, които е получил като дете (нацистката тема е засегната по много интересен начин), да намери начин да превърне огледала в свидетели, а сякаш между другото да разкрие и жестоко убийство на американска земя, извършено от изключителен убиец, който се е учил от книга, написана под псевдоним именно от топ шпионина. Докато нито за миг не изпуска от поглед основната си цел, към която Хейс ни води с изпипано търпение, хитри идеи като мелодията на конкретен и полуизчезнал по биологични причини музикален инструмент, а в крайна сметка и с неподобаваща на подобен сюжет милост в ключови моменти.

Бързо осъзнах, че „Аз съм Пилигрим“ не е книга за плажа, където я бях отворил, но не можех да спра да я чета, определено Хейс умее да създава впримчваща атмосфера и да създава оплетен и сложен сюжет, в който всичко е свързано – и всичко е важно по един или друг начин. Определено впечатляващ роман, ще видя и другия издаден у нас на автора: „Годината на скакалеца“.