Оригинално заглавие: Азазель, 1998.

Преводач: Владимир Райчев

Корица: Христо Хаджитанев, мека.

Година на изданието: април 2018 г.

Страници: 272

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

Поръчай с безплатна доставка!
Поръчай с безплатна доставка!

   Отдавна чакам тази среща с ранния Борис Акунин и неговия герой Ераст Фандорин. От Акунин досега бях чел само мрачното удоволствие „Гробищни истории“, а „Планета вода“ мога да се закълна, че съм чел, но не съм ѝ написал ревю, нито съм ѝ сложил оценка в GoodReads, което ме хвърля в недоумение – та навярно греша. „Азазел“ идва с ново издание, за да пожъне нови читатели за един доказан съвременен писател, и аз бързам да се наредя сред тях. Има разлика от земята до небето между тази забавна руска кримка и кървавите трилъри, които чета от западните автори. Думите са едни и същи, но подредбата – ей там е разковничето.

   61463Пролет в Москва, годината е 1876, от българските земи долитат зловещи новини, които скоро ще обсебят вниманието на всички,. Преди това обаче  поредица странни случки, при които млади мъже се самоубиват на публични места, развълнуват обществеността. Младият Ераст Фандорин се намира някъде по дъното на полицейската йерархия и малко случайно се оказва разследващ на единия от тези случаи – той бързо се ориентира, че зад него се крият доста по-тъмни дела от проста любовна мъка и започва да разнищва нещата. Насочван от своя мъдър началник, той попада в различно общество, където трябва да се доказва с личностните си качества, които понякога граничат със самоубийствена смелост. Но и те няма да му помогнат, когато е изпратен в чужбина под прикритие, а там с когото не разговаря, той не го предава и не се опитва да го убие. Заговорът започва да се очертава все по-грандиозен – и само блестящият ум на Ераст може да разкрие всичко около него. А пътем някъде открива и любовта…

 24630159  „Азазел“ е лека и приятна история за четене, в която и смъртта е сякаш наужким, пълна е с колоритни характери, истински зевзеци, опасни лоши и красиви жени – всичко, което се очаква от развлекателно криминале. Борис Акунин видимо се наслаждава на своя сюжет и герой и си играе с него и наивността му. И точно когато завършваш книгата с широка усмивка на лице, ти удря един здрав шамар и те светва, че тази история ще става по-мрачна и страшна. И наистина нямам търпение да продължи.