Няма да ми повярвате, ако ви кажа от колко години се каня да препрочета точно „Банкери“, но изпокъсаното от препрочитания издание у нас ме възпираше. Затова и се възрадвах истински на новината за новото от „Бард“, защото споменът за книгите на Артър Хейли у мен си е жив и е свиден. Нали знаете, няма как да обичаш някоя книга така, както в младостта, непрочел още почти нищо, можеш. Защото точно такива романи са насочвали неусетно живота ти и са оказвали влияние на характера ти, като за себе си знам, че освен тези на Хейли, решаващи бяха „Богат, беден“ на Ъруин Шоу, „Парижките потайности“ на Йожен Сю и други, ще стане едно доста дълго изброяване.
Дори не знам колко пъти съм препрочитал „Банкери“ някога, едва ли ще са по-малко от пет-шест. Зачетох се с лекота и сякаш се върнах назад във времето – банката пак се люшкаше покрай смъртта на своя президент, двамата кандидати за поста му се вкопчват в люта битка за поста му, макар от самото начало да е ясно кой е „добрият“ и кой – „лошият“, започват се проблемите с паричните наличности и любимата ми сцена, в която двама възрастни, дошли да спасят спестяванията си, решават все пак да се доверят – и задвижват вълната на спасението. Кражбата на парите и бързото разкриване на извършителя (странно, мислех, че това е в края чак, да си призная) – изкуплението, което му се стоварва, и неочакваната прошка, която получава. И падението на амбицирания да се докаже и оплетен в проблеми вицепрезидент, който няма шанс пред изкушенията, които го застигат в момент на слабост. Успехът и провалът са винаги само на една крачка разстояние. Крачка, която е важно в коя посока правиш.
Да, сега Хейли ми се стори по-постен, не толкова магнетичен. Все пак книгата е от 1975 г., дори заплатите на висшите банкери са ясно свидетелство за това и показват колко се е променил светът за тия близо петдесетина година. Може да се каже и че срещата ми с автор, който е като „наследник“ на Хейли – Нелсън Демил, ми е оказала влияние, макар че още тон книги от него имам да прочета. Но сега със сигурност ще си взема и „Детективи“, а скоро и ще прочета очакваното ново издание на „Хотел“. Пък сетне вероятно ще дойдат „Опасно лекарство“ и „Окончателна диагноза“, а и „Полет в опасност“ едва ли ще бъде пропусната. Наистина се надявам Хейли да намери нови читатели, защото ние, старите, сме си тук 🙂
От същия автор
От същите жанрове
