Винаги е удоволствие да се впускаш в съдебните трилъри на Джон Гришам – и „Бар Петлите„ не прави изключение. Вплитайки изключително сериозната тема за чудовищните заеми, които американските студенти трябва да вземат, за да получат качествено образование, той се спира на още по-лошия вариант: когато пак си взел огромна сума назаем, а си получил половинчато и всъщност безполезно образование. А парите по един или друг начин трябва да се върнат.
Трима приятели – Марк, Тод и сенегалката Зола, осъзнават, че са станали жертва на измамническа схема чак към края на следването си – човек би помислил, че ако са умни, ще се сетят доста по-рано, но нейсе. Платили са луди пари за юридическо образование, подмамени от перспективата за скъпоплатени длъжности след това, чрез които лесно ще върнат заема си за няколко години. Само дето работа няма, а лелеяните добри позиции се оказват само маркетингов трик. Номерът е разкрит от техен колега, който навързва нещата – един и същи човек стои зад куп щедро рекламиращи се университети и кантори, които уж наемат завършващите. Нещата ескалират и тримата приятели се оказват както много прецакани, така и вбесени.
Затова и решават да зарежат университета и да се опитат да изкарат пари като адвокати, без да са взели изпита си. Забелязали са, че претоварената система не може да следи изкъсо кой какъв е, а напливът от нови и нови обвиняеми, които имат нужда от спешни адвокатски услуги, е огромен. И докато шлайфат уменията си, припечелвайки на дребно и в брой, тримата влизат изцяло в капана на фалшивите си самоличности – и скоро нещата стават наистина напечени, като пресичат пътя на истински и много ядосани адвокати. А да не забравяме и че имат да отмъщават на оня тарикат, който ги е набутал от самото начало.
„Бар Петлите„ е стремително забавление, което малко по малко става все по-сериозно, особено като се намесва темата за имиграцията и делата за лекарска небрежност. Тримата невинни студенти бързо трябва да пораснат и да си дадат сметка, че дори за дребните риби не винаги има място в морето, и че са на мушката на всички – на властите, на недосегаемите богаташи и на колегите им, които би трябвало да са им съюзници, но не би.
