Днес в Книголандия гостува специален за мен човек – приятелката ми Десислава, която няколко дни поред ме „тормозeше“ с песните на „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“, докато четеше книгата на Джон Макмилиан. Тя е посветена както на малко познати факти от живота на членовете на двете банди, така и на техните отношения, които са предопределено сложни не само от огромния им успех, но и от различните публични образи, които групите си изграждат. Вижте за какво още иде реч:
Няма как четенето на „Бийтълс или Ролинг Стоунс“ да не бъде съчетано с пускането на песни на двете групи. И осъзнах, че те звучат по различен начин, когато човек знае как са написани, какво се е случвало, докато са били създавани, и изобщо различни любопитни неща, свързани с членовете и на двете банди.
Не може да се каже, че тази книга е задълбочено проучване или биография на „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“, но и самият автор не претендира да е такова. Липсват сухи факти, досадни дати и други затормозяващи неща, което за мен, честно казано, беше приятна изненада. Основното, на което набляга Джон Макмилиан, както се разбира и от заглавието, е съревнованието между двете групи и изграждането на медийния им образ, който понякога се запечатва в съзнанието на хората, изтиквайки на заден план истинската им същност. Ето например какъв е бил на младини иконичният изпълнител на „Imagine“:
Харизматичният Джон Ленън е най-големият грубиян. За последното историческите архиви са толкова недвусмислени, че е почти неприлично да се ровим в подробностите. Още в началното училище той е запомнен като обикновен малолетен закононарушител – хлапе, което прибира в джоба си монетите, които са му казали да пусне в кутията за дарения в църквата, и отмъква пари от чантата на леля си. Той се вози безплатно на буферите на трамваите, краде цигари и после ги продава, смъква гащите на момичетата, троши телефонни кабини, пали разни неща, държи се като клоун в час, бяга от училище, играе хазарт, бие се и всява страх в другите, докато с приятелите бясно препускат с велосипедите си.
Любопитни и мъничко клюкарски може би биха се сторили на на читателите деликатни подробности от личния живот на членовете на двете банди, както в случая с „Бийтълс“, за които първият им барабанист Пийт Бест твърди, че:
Редовно са разменяли партньорките си и че всеки е спял с две-три момичета всяка нощ в зависимост от издръжливостта си.
И основателят на „Ролинг Стоунс“ – Браян Джоунс, не е пощаден:
През 1959 г., когато е на седемнайсет, Джоунс е изключен от гимназията в Челтнам, след като четиринайсетгодишната му приятелка забременява и отказва да направи аборт, както усърдно я увещава Брайън. Това е първото от няколкото му (твърди се, че са пет) „незаконни“ деца.
И това далеч не са най-смущаващите неща, които авторът ни разкрива. За мен по-интересното обаче бе как са изградени образите на двете групи – „Бийтълс“ като добрите, възпитани момчета, а „Стоунс“ като щурите и опасните, което всъщност не се доближава чак толкова до истината. Всъщност и двете групи са си лоши момчета, но музикалният бизнес е безмилостен.
Любопитно е и какви емоции са предизвиквали през 60-те години толкова велики музиканти, което може да се види по запазените записи на техни изпълнения на живо:
В няколко случая обезумели родители молят „Бийтълс“ да докоснат недъгавите им деца, сякаш групата притежава шамански лечителни способности. И винаги писъци, разбира се. Това е повече от обезпокоително. Журналисти сравняват звуците по време на концерт на „Бийтълс“ с късащо нервите квичене на прасета, които водят към кланицата, или със стърженето по релсите на влакчетата на нюйоркското метро.
Ако си пуснете концерт на „Ролинг Стоунс“ няма да е по-различно. Такава масова мания по някой изпълнител не може да се види в днешно време. Със сигурност е било вълнуващо – спомен от различно време, когато музиката е диктувала духа на времето, а дори и без модерните технологии, които дават мигновен достъп до всяка песен, парчетата на тези велики банди са се слушали навсякъде до безкрай.
От същите жанрове
