Липсата на стиймпънк на българския пазар е очевидна – и си мисля как да се запълни тая ниша, но това е още идея за бъдещето, според мен място има доволно, а добри заглавия ще се намерят. Едно от малкото изключения е поредицата на Скот Уестъфийлд, от която миналата година излезе „Левиатан“, а на пролетния базар се появиха първите копия от продължението му – „Бегемот“. Историята продължава буквално в полет, огромният жив кораб на Дарвинистите се движи към Истанбул, който е ябълката на раздора между воюващите нации. Османската имперя е Машинистка държава, Чърчил е успял да ги обиди с конфискация на голям кораб и прилежащото към него чудовище, но мисията има шансове за успех, заключени в тайнствените яйца на борда, които внучката на Дарвин грижливо пази.
Героите са вече познати, няма да се разпростирам, Скот Уестърфийлд продължава пространно да се движи в много приказки между тях и пестеливо добавя нови персонажи от богатата историческа палитра, която му предоставят мястото и периодът на Първата световна война. Двете деца продължават упорито да прикриват привличането си един към друг (проблем си е и че Алек мисли Дерин за момче), а постоянните конфронтации между англичаните и австрийците не помагат особено. Разбира се, престоят на кораба „Левиатан“ в Истанбул бързо се превръща от кротка дипломатическата мисия в почти необявена война, а австрийският принц трябва да бяга, за да се спаси. В града той открива неподозирани съюзници – и ново момиче, което да вълнува разбушувалите се в него хормони (спокойно, авторът е направо дразнещо приличен и продължава да сдържа героите си), а британската му приятелка малко нелогично в сюжетно отношение е изпратена на важна саботьорска мисия, която може да промени хода на войната. Всичко се обърква, както си е редно, и Уестърфийлд повежда героите си към бляскав и тътнежен край, който просто искам да видя филмиран, сигурно ще е далеч по-величествен от достра втръсналите кечистки битки на роботи в поредния „Трансформърс“.
Проблем за мен е, че Скот Уестърфилд не развива героите си, не ги надгражда. Същите са си от началото на книгата досега, идентични са вътрешните им терзания и драми, еднакво отношение имат към проблемите и решаването им. Разбира се, това е детска поредица, дори и юношеска не може да се нарече чак толкоз, но все пак авторът дължи много в това отношение. Съвсем не са достатъчни оригиналният и забавен сюжет, добрите хрумки в описанията на странни биосъщества и шантави механични зверове, в които са вплетени митовете и вярванията на различни народи, нито бързото и стремително действие – просто трябва малко повече дълбочина. А може и да греша, все пак съм далеч от възрастта на читателите, към които е насочена книгата.
Оценявам добрата забава в „Бегемот“, нелошо продължение на поредицата. Загадки остават колкото щеш, дори и излюпеното от прословутите яйца същество все още не е баш ясно какво е, така че очаквам да излезе последната част – „Голиат“.
Трябва да се отбележат и изключителните илюстрации на Кийт Томпсън, без които поредицата щеше да бъде осакатена.
От същия автор
От същите жанрове
