Корицата, хора, корицата! И в превод на Петър Тушков (не сте чели „Отдел И“? Сериозно?!). Иън Макдоналд, който вече ме впечатли силно с „Луна. Новолуние“. Добра комбинация, при все че си имах едно наум, че „Беглец по равнините“ е насочена към тийнейджъри, та можеше да се очаква да е „по-лека“ в общия смисъл на думата. И макар това да се оказа истина, четенето си струва.
Сюжетът по изпитаните канони на young adult литературата проследява приключенията на едно момче – Еверет, чийто баща е отвлечен на улицата в Лондон пред очите му. Скоро след това той открива, че баща му е бил лидер на научен екип, направил пробив в теорията за паралелните вселени… и установил контакт с няколко съседни, които са в крехък съюз помежду си. Само дето бащата е успял да постигне и нещо повече – как може да се стигне до всички останали безброй вселени, нещо, което никой от технологично напредналите ни „съседи“ не може. И нещата се заплитат с неизбежните сенчести сили, които имат интерес от изобретението му и са задвижили сложна конспирация.
Бащата е оставил на сина си ключа към изобретението, а Еверет има нужния математически гений, за да го разгадае… и след сблъсък с похитителите се оказва в паралелна Земя, в която няма нефт. Електричество, гигантски цепелини, стиймпънк фантазия в най-добрия смисъл на думата, алтернативна история, в която нещата са тръгнали другояче спрямо тук. Там той среща едно чудато момиче, пилот на въздушния кораб „Евърнес“, става част от екипажа и се забърква в куп приключения, докато търси баща си в един колоритен и вертикално живеещ Лондон.
„Беглец по равнините“ е умна, забавна, старателно написана книга – спазва каноните на жанра си безукорно, но е и наситена с живителната енергия на таланта на Макдоналд. Приключението на Еверет е чудесно поднесено, в постоянно темпо и без миг почивка, а светът, който авторът обрисува, си заслужава вниманието. С две думи – ако търсите нещо разпускащо в духа на книгите на Крис Удинг и трилогията на Скот Уестърфийлд, това е за вас.
От същия автор
От същите жанрове
