Реших да си дам един месец почивка от ревюта поради няколко причини, основната от които е желанието ми да се отдам на работата, която започва от днес след блажена отпуска, както и заради намерението да почета повече от книгите на английски, предложени за превод на “Изток-Запад”. Интересен експеримент ми се струва и един месец да чета само на английски – искам да видя дали ще си вдигна осезаемо скоростта на четене, която понастоящем е доста по-ниска от тази на български.
Август сам по себе си е един странен месец, който ми се струва удачен за една хубава почивка, защото съвсем реално усещам в себе си изтощение от ревюиране – за последно си позволих подобна почивка за цяла седмица в последната седмица на април, когато написах огромната статия за книгите и книгоиздаването у нас. Надявам се да не ви липсвам твърде много (и твърде малко ми е неприемливо :), затова и реших да ви компенсирам една обзорна статия за най-добрите книги, които съм ревюирал от началото на годината. Така няма нужда да се преглежда цялата хронология, за да се отсеят нещата, които препоръчвам изрично.
Предишната подобна статия, която сумираше най-интересните ревюта за цялата 2010 г., беше посрещната добре и съм сигурен, че съм събудил интерес не само към безапелационния победител – “Доброжелателните” на Джонатан Лител, – но и към останалите отличени заглавия. Сега съм ви приготвил даже двама победители, защото просто не можах да избера един сред тях.
За разлика от предишната класация, в тази има доста повече нехудожествените книги. Причините са най-различни – не че чета преобладаващо такава литература, а по-скоро тя ми оказва по-голямо влияние и съответно има по-голяма субективна стойност за мен. Явно личи и тежестта на книгите на издателството, в което работя. Основанието ми е просто – издаваме най-добрата и най-разнообразната нехудожествена литература у нас и не мисля, че е възможно това мнение да се обори. За радост и някои други издателства вадят добра продукция в този жанр и не съм ги подминал.
От около 130 ревюирани заглавия избрах точно 20 (като книги са повече), които според мен заслужават да се изведат на преден план. Изборът ми е изключително субективен и сте в правото си да критикувате, затова не се отказвайте да ми се скарате, ако съм пропуснал някое страхотно според вас заглавие. Ще се радвам да имате мнение, различно от моето, по-интересно е, естествено 🙂
Имената на книгите водят към ревютата на всяка една от тях, а кориците – към , откъдето можете да поръчате всяка една (или няколко… или всички :Р) от тях, ако сте доволни от мен и колегите от “Аз чета”.
НЕХУДОЖЕСТВЕНИ
Да започнем с малко криза и печелившите от нея – “Големият залог” на Майкъл Луис е книга, която исках да преведем в “Изток-Запад”, но младото издателство “БГ Книг@” ми я “откраднаха” и определено се справиха добре с нея. Тяхна е заслугата и за още една невероятна книга, която а-ха да се пребори за челната позиция на най-добра нехудожествена книга – “Изобретяването на еврейския народ” от проф. Шломо Занд – потресващо изследване как с целенасочена пропаганда може да се измисли миналото на един народ и чрез него да протече нациообразуващ (нациоизмислящ) процес.
Изключително впечатление ми направи унищожителната книга “Бялата богиня” на Робърт Грейвс, изследваща древните митове и извеждаща от тях исторически сведения за период, останал скрит от “професионалната” история. Поет, който показва докъде може да стигне невероятния размах на човешкия разум и мисъл.
От древното минало, където Бялата (Лунна) богиня вдъхновява поети, скачам направо в по-близки до нас времена, преди да отскоча и до бъдещето. “Тримата императори” на Миранда Картър описва пътят към Първата световна война през съдбите на трима европейски владетели по начин, който показва как трябва да се изследва и изучава историята – със страст, внимание към детайлите и отдаване значение на човешките страсти.
Бъдещето го чертае Джонатан Уийнър с неговата книга “Странната наука за безсмъртието”, за която ви говорих вече толкова много, че просто ще ви насоча към ревюто или статията за гостуването на автора в България.
Чудесно впечатление ми направи и автобиографичната книга на Патрик Суейзи „Моят танц със живота”, написана не много дълго преди той да се сбогува с този свят. Изненадващо искрена и красива, показваща ярко един труден и тежък живот, в който актьорът нищо не е получил наготово. Сложил съм я в нехудожествени именно заради реализма на книгата и влиянието, което оказва.
Единствената забавна нехудожествена книга, коятобих отличил, безспорно е “Книга на гениите” от Росен Тахов – пространно изследване на българските графомани и тяхното унищожително творчество. Тъжното е, че непрестанно попадам на нови кандидати за тази книга и се надявам авторът да мисли и за продължение.
В бизнес книгите ще посоча две взаимосвързани книги, от чиито съвети се възползвам непрестанно. Това са “Маркетинг от уста на уста” на Анди Сърновиц и“Властта на хората” и Пламен Русев. Препоръчвам изрично и двете – няма по-добри заглавия за малкия и среден бизнес според мен.
Ще завърша тази половина от отличените с още една невероятна книга – “Оръжия за масово обезличаване” на Джон Гатоу, която анализира простанно механизмите на образованието, което в своята същност унифицира и потиска естествените умения и таланти у децата. Тази книга е една от най-поръчваните в , а предната книга на Гатоу – „Затъпяване: скритата цел на държавното образование” – все още е абсолютен и безспорен рекордьор по “лайкове” – цели 927 до момента (в стария сайт).
ХУДОЖЕСТВЕНИ
Няма как да не започна с абсолютната класика – Маркес и “Любов по време на холера” просто ми скриха шапката и очаквам с нетърпение новите издания на книгите му, за да ги подредя чинно в библиотеката си – още повече, че държа да прочета останалите заглавия на хартия – някакси така ми се струва редно. Останалите отличени са почти изцяло във фентъзи-фантастичния жанр, което е изненада и за самия мен, но това е положението – не мога да си кривя душата и да включа нещо, което само що-годе ми е харесало, нали?
Единственото изключение (но какво изключение!) е двутомният исторически епос “Устоите на Земята”на Кен Фолет – величествен и невероятен, пълнокръвна книга от първия до последния ред. Адски добра проза и страхотни герои – всичко, което може да се иска от историческа сага.
В сивата зона между фантастичното и реалното пък са разказите на Рана Дасгупта в “Токио: отменен”. Така и не можах да реша това сборник или роман е – клоня към първото, но това няма значение – прозата на Рана е страхотна и си заслужава четенето, убеден съм.
Чистото и неподправено забавление пък има едно име – “Скълдъгъри Плезънт” на Дерек Ланди. Трите (заедно с “Да играеш с огъня” и “Безликите” (скоро и „Мрачни дни”!)) фентъзи книжки за тийнейджъри си ме радват супер много, макар да съм поотминал тази възраст. А кориците – да, да, да! Изобщо “Студио Арт Лайн” се появиха по някое време тази година на книголандския хоризонт и оттогава не са го напускали и за миг – страхотни книги с изумителни корици, за което имат моите горещи поздравления към екипа и творците.
Логично ще продължа с още една тяхна трилогия – наПатрик Нес, която започна като тийн фантастика в “Не пускай ножа”, премина през сложна трансформация във “Въпросът и Възражението” и завърши унищожително силно с последната новоизлязла част –“Чудовищата на войната”. Имах безкраен разговор с преводачката на последната част на книгата – Златка Паскалева – и мога да ви кажа, че тя откри пред мен изумителни хоризонти към тази книга – дълбини и разклонения, за които не бях и заподозрял. Затова – ГОВОРЕТЕ ЗА КНИГИТЕ, КОИТО ЧЕТЕТЕ, моля ви!
Друга трилогия (не и последна) пак е в плоскостта на фантастика за младата публика, която еволюира до страхотно и дълбоко четиво – Сюзан Колинс и “Игрите на глада” дотолкова ме впечатлиха и впримчиха в себе си, че ги препоръчвам изрично за плажно четиво – имате цял месец, действайте!
Иконичната фантастика „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс дори няма смисъл да обяснявам защо е тук, нали? 🙂
Предпоследната спирка от нашето пътешествие (преди двамата победители) е изключителната фентъзи трилогия “Първият закон”, третата част на която излиза тъкмо днес и нямам търпение да ми падне в ръчичките (p.s. от 02.08.: вече е при мен – ревю на „Последният довод на кралете“). Без значение – “Гласът на острието” и “Преди да увиснат на въжето” на Джо Абъркромби са невероятни и адски завладяващи, подплатени с унищожително добър черен хумор, какъвто не бях срещал досега, съвсем сериозно!
И накрая ПОБЕДИТЕЛИТЕ, които в случая са два – по една книга в художествения и нехудожествения жанр.
“ШОКовата доктрина” на Нейоми Клайн – защото светът хич не ми допада и нещата, за които пише Клайн, са най-доброто обяснение, което съм срещал досега за всичко случващо се около ни. Огромно и мащабно изследване, което нерядко минава границата на добрия тон и макар да е възможно авторката да се увлича малко, общите щрихи са достатъчни да обрисуват една шокова картина на повсевместна корупция и минимална/никаква цена на човешкия живот.
“Хиперион” на Дан Симънс. Най-великата фантастика за мен. Тетралогия без аналог, сбрала в себе си какво ли не – философия, религия, екшън…. Просто задължителна за четене, макар “Бард” все още да не са ги издали в достоен за тях вид, заради което и още не съм си ги купил за себе си.
Това е, приятна ви почивка, ще съм пак тук през септември, когато ви очакват ревюта за “Пушки, вируси и стомана” на Джаред Даймънд, “Черният лебед” на Насим Никълъс Талеб, “Псевдонауката” на Бен Голдейкър, “Как се раждат добрите идеи” на Стивън Джонсън, “Падението” на Гийермо дел Торо и Чък Хоган, “Пълен идиот” на Томи Яуд, “Машини за любов” на Момчил Николов, “Гадни копилета” на Куентин Тарантино, “Годината на върколака” на Стивън Кинг, “Всичко живо е трева” на Клифърд Саймък, “Апартаментът” на Спасимир Тренчев…
… и това са само вече прочетените…
