Бестиарий с хора

  До момента Кортасар два пъти ме е впечатлявал искрено – с „Тайните оръжия“ и “Истории за кронопи и фами”, два сборника, чиято стойност не мога да предам достойно, те просто са изключителни. Затова и срещата с „Бестиарий“ беше предвкусвана – и не разочарова. В типичния си енигматичен и магично-реалистичен стил Кортасар въвежда в сюжети, които те потапят в различна вселена само за броени изречения – и оставаш там, в плен, докато той прецени.

    „Завзета къща“ е историята на двамина, които губят една след друга стаите на къщата си от неведома сила. „Писмо до една госпожица в Париж“ е откачена история с едни зайчета, която дори да ви кажа как се завързва, няма да ми повярвате, но дори от този материал Кортасар вади топлота.  „Далечна“ е история под формата на дневник, която отвежда към моста на разлъката. „Автобус“ пък описва пътуване, в което могат да се случат много неща, свързани с цветя. „Главоболие“ е главоблъскащ разказ за още един неземни същества, които Кортасар с лекота разполага в реалността, но около тях хората губят чувството за нея. „Цирцея“ е история за любов и смърт, в последователност и сладка зависимост. „Небесните двери“ е разказ за загубата и за тъгата след нея, която обхваща цялото мироздание. И накрая едноименната на сборника история, в която невинността и жестокостта на децата и зверовете се преплита.

  „Бестиарий“ е вглъбен в себе си сборник, който може да бъде разнищван на много нива – Кортасар демонстрира умението си да разпада реалността с думи и да я съгражда обратно във форма, която не винаги може да бъде разпозната, но със сигурност може да бъде почувствана. Просто подръпва едни струнки, които човек дори не знае, че могат да трептят в него.