Началата понякога са сложни, особено що се отнася до многокнижна поредица, за която всеки фен има лично мнение от коя точно книга трябва да се почне (не като при „Играта на Ендър“ например). Аз се доверих на книжния дилър, който ме снабди с четири книги (Искрен Зайрянов от „Приумици“) и така се бухнах в „Без гравитация“ на Лоис Макмастър Бюджолд, която по непонятни за мен причини дори е взела „Небюла“. А на нашето издание се мъдри непонятно защо и яка мацка с пистолет, но все пак в края на 90-те такива неща още са били приемливи.
Сюжетът за сигурно двамата незапознати, с мен бяха трима. Край една не твърде гостоприемна планета се намира станция, на която с биоинжинерство са създадени хора с… четири ръце. Допълнителните две са на мястото на краката, което така и не успях да си визуализирам, и идеята е, че при липса на гравитация тези създания ще са много по-ефективни. Отглеждани и обучавани като невинни деца, четириръките са третирани само с една идея по-добре, отколкото животни.
В тази обстановка пристига Лео Граф, опитен инженер, който трябва да обучи тези чудати същества да извършват професионална работа. От самото начало той започва да се държи… хм… човешки с тях, което е в силен разрез със стремежа на местните ръководители, които гледат на четириръките само като ресурс, който може да бъде продаден скъпо. Скоро обаче успехът на експеримента е застрашен от нов технологичен пробив и се поема курс към минимизиране на загубите. Граф няма избор, освен да се опита да помогне на невинните си подопечни да се спасят. И започва малка война, която, предполагам, ще има значение в бъдещето на тази вселена.
„Без гравитация“ е кратка, малко наивна книга за майчинството, за отговорността на родителя и за неизбежния бунт на всяко дете към авторитета, който го задушава преносно или пряко. Героите са ясно разделени на добри и лоши, самата обстановка от бъдещето е само бегло засегната и тепърва имам да опознавам този свят, в който мнозина от моите приятели се кълнат, че е изключителен. Очакват ме още „Наемниците на Дендарии“, „Границите на безкрая“ и „Игрите на Вор“, пък тогава ще преценя дали да продължа с Бюджолд.
