Ето, ще си призная – обичам кратките трилъри, под 300 страници, май само на Ю Несбьо и Вердън прощавам с лекота мащаба, защото те знаят какво правят с всяка страница. „Без изход“ на Тейлър Адамс е от другите, камерни трилъри, които са населявани от малък брой герои, точно шест в случая, и се развиват за броени часове – за по-малко от денонощие. Сцената е само една, крайпътен заслон, изолиран от снежна буря и голяма катастрофа, идеалното място за безнаказано насилие. И то ще се случи.
Дарби е обикновеното момиче, попаднало на лошо място в лошо време – или пък на най-доброто, сложно е да се прецени и май всеки сам за себе си може да реши това. Поела е на път в ужасна буря, защото е научила, че майка ѝ умира – и макар да са в лоши отношения, тя бърза да даде и получи прошка за всеки грешки. Само дето пътят става невъзможен и ѝ остава само да се отбие в един от крайпътните заслони. Телефонът ѝ е почти изтощен, връзка няма, а вътре вече има четирима души, които търпеливо чакат да мине снегорин и да разчисти пътя. И всичко би било наред, макар и малко неловко, ако Дарби не бе забелязала детска ръчичка на прозореца на паркиран там ван. Не ѝ се привижда, вътре наистина има заключено в кучешка клетка дете. Някой от четиримата вътре е чудовище в човешки образ и тя трябва да открие кой. И да спаси детето. Или да избяга при първа възможност, за да предаде на полицията своето откритие.
Варианти има, но скоро един по един отпадат. Защото драмата, която заглавието подсказва, се задвижва от само себе си. И се стирва по нанадолнището към чистия ужас.
Няма да издам и дума повече, Адамс е навързал действието изключително прецизно. Дори аз, дето вече лягам и ставам с трилъри, след стотната страница някъде се позачудих с какво, аджеба, ще запълни останалите, след като знаем кой е отвлякъл детето, но бързичко ми бе показано, че още нищо не съм видял. Джо Хил на задната корица казва правдиво, че обратите са добре разположение и поддържат постоянно напрежение, допадна ми и решението за края.
„Без изход“ е точно това, което корицата на Живко Петров обещава – вледеняващ трилър за едно непростимо деяние и борбата срещу злото. Което има много лица и много мотиви, за да съществува. Дарби е интересен образ на герой, без да е героична или смела, може би с една идея по-идеализирано безстрашна ми дойде, но бива. Ако мъж беше в главната роля, щеше да е по-безинтересно със сигурност, беше важна липсата на физическа възможност за противопоставяне, затова бе нужно да се действа умно и коварно.
От същия жанр
