Джак Ричър няма план Б

 След „Стражът“ и „По-добре мъртви“ тандемът Лий и Андрю Чайлд като че взе да набира скорост с „Без план Б“, която ми се вписа много добре в едновремешните книги на основния и обичан от милиони автор. Този път Джак Ричър не успява да бъде супермен и да спаси някого по чудо – само става неволен свидетел на перфидно убийство, което е предназначено да заблуди всички, а на местната полиция е наредено да не се вглежда много-много в детайлите. Но Ричър затова е там, за да се втурне веднага по петите на извършителите и да им обърка сметките. И да постави едни сериозни планове под още по-сериозна заплаха.

   Успоредно двамата братя Чайлд следят и злощастната одисея на едно хлапе, което бяга от приемния си дом и поема на сложно пътешествие, което го води от една беда към друга – до момента, в който за малко да бъде отвлечен от гаднички типове. Какво точно общо има хлапето с разследването на Ричър става ясно по едно време, когато той, в комбинация със своята спътничка, чийто близък също е починал мистериозно съвсем скоро, поемат към градче, известно основно със свръхмодерния си затвор. Именно там е сърцето на поредния мащабен заговор, а като трети елемент в сложното уравнение към него се придвижват и още двамина опасни типове, единият от които е загубил сина си и използва чудовищни методи, за да проследи пътя на това, което го е убило. Три различни криволичещи линии по картата се движат в една посока, а при срещата им нещата ще станат… кървави. Този път на пътя на Ричър няма чак толкова много крайно опасни типове, но пък жертви на неговата находчивост и при нужда – груба сила, има колкото щеш.

  Допадна ми, че много професионално двамата Чайлд насочват читателите в една посока, преди рязко да дръпнат килимчето изпод краката им и да покажат същинския мащаб на злодеянията, които трябва да бъдат спрени. Този път действието наистина не е центрирано само около Ричър – и хлапето, и двамата отмъстители, че и един злощастен журналист, имат свои собствени цели, които по случайност се припокриват с неговите до някаква степен. Определено „Без план Б“ е добро забавление, което не мога да отлича като едно от най-добрите на автора, но е далеч от по-слабите.