След страхотната си серия за Дейвид Хънтър, човека, който можеше да „чете“ трупове и да разкрива какви ли не тайни от мъртвите тела, Саймън Бекет поема в нова посока с „Без следа“, първата книга за детектив Джона Коли. Той е от онези ранени герои, разкъсвани от вътрешна вина, породена от това, че синът му е изчезнал преди 10 години – само защото е задрямал от преумора в парка. Тогава той е обърнал света с краката нагоре, за да го намери, но единствената следа е неприятен тип, който е бил наблизо, и открита обувка, която води до убеждението, че детето е пропълзяло в канализацията и е загинало нелепо и безследно. Но Коли никога не е вярвал в тази мрачна възможност.
Сега обаче, години по-късно, внезапно се появява неочакван глас от миналото – някогашният му най-добър приятел и колега, с когото са се отчуждили около разследването на изчезването на детето, го моли да се срещнат на изключително странно уединено място край Темза. Там го очаква зловеща сцена, която светкавично се превръща и в борба на живот и смърт – а това, което открива Коли, след като едва оцелява, го кара отново да започне да търси сина си. Защото онзи тип от парка, който той винаги е подозирал, че е отвлякъл сина му, се появява отново – и е намесен в много неприятни дела. Коли се втурва в разследване, което ще го накара да преразгледа всичко, което се е случило преди години – и тайните от онова време ще провокират отваряне на врати към тайните в настоящето, където също са натрупани много грехове, които крещят за изкупление.
„Без следи“ е по-обичаен тип трилър от досегашните на Бекет, най-малкото защото липсват пикантните и понякога отвратително гнусни описания на изгнили тела и информацията, която те носят. Коли е интересен герой, който може да понесе много сериозно количество бой и все пак да продължи упорито да преследва целите си, а това, че е служител на закона, не го предпазва от арести и сериозни проблеми със своите колеги. Неговото отчаяно и наглед откачено поведение, появата на много и мръсни пари – и множество трупове – вдигат постоянно залозите в действието, а обратите в края са точно както си трябва, това Бекет си го умее и го е доказвал неведнъж. Сега, все още Хънтър си ми е слабост и ми се искаше да пише книги за него, но ще продължа да чета Бекет и в новата посока, която е поел.
