Тази книга бе една от трите, които заслужиха да поемат с мен към Рила в петък. Бе започната под светлината на клонящото към заник слънце над Рибното езеро, почти завършена на светлика на челник, а днес по обяд бе окончателно приключена с бира в ръка на хижа Пионерска след спускането.
Мартин Ралчевски е написал вече няколко книги (може да видите кои в блога му), а “Безкрайна нощ” е първата му. Заради това и докато я четях, се опитвах да съм добронамерен, но ми бе крайно трудно.
Главният герой Марк е роден в неназована страна (неясно защо тя остава такава до края, макар още в началото става ясно, че е Англия, след като обяснява, че баща му е избягал от Италия в единствената противопоставяща се на Хитлер европейска държава през 1943 г.). Той е мамино и татино синче, което рухва след тяхната смърт при катастрофа. Продава семейната къща и се изнася в столицата, където още първата нощ на улица с проститутки попада на любовта на живота си, която е българка и чудодейно едва-що започнала в занаята, или с две думи Марк е първият клиент, с който тръгва. Следват страници на страстни любовни сцени, които само фенове на турски сериал ще оценят. Скоро идва и дете, а облаците над безумно влюбените птички се сгъстяват, след като Марк доказва многократно неспособността си да се грижи за семейството си. Защото бил забравил детските си мечти.
За тази работа обаче не е виновен той. Виновен е Онзи горе (а колко мразя всички тези главни букви за всичко, отнасящо се до бог – като “волята Му” и прочие). Той е решил да го направи вярващ, като убива жена му и детето му, пак чрез автомобилна катастрофа – не бил бог милосърден, ами!
Марк опитва самоубийство, не успява (наистина си е неудачник), после отива в България, преживява катарзис с поп-телепат (че и фокусник) в Рилския манастир и поема на стоп от България към Мексико по негова заръка. Маршрутът му е Румъния, Украйна, Русия, Аляска, Канада, САЩ и в тази си част книгата най-сетне става интересна покрай разнообразните му преживелици, стига да нямаше безкрайни религиозни откровения и разсъждения за любовта.
На мексиканския бряг той търси отговор защо оня горе му е взел семейството, но няма да ви издам какво се случва. Но е един от най-разочароващите краища на романи, които съм чел.
Уф, мразя да пиша лоши неща за книга. Но какво да кажа за роман, в който всички, които Марк среща, говорят английски без проблеми – включая възрастните родители на съпругата му, попът в Рилския манастир, някакъв руски гадател ала нашенската Ванга и прочие? Малко е несериозно. Плюс безкрайните религиозни мисли на тема как оня с брадата ни изпитва и тормози, само за да ни докаже колко ни обича. Кеф да ти отнеме близките, кеф да те юрне през целия свят да дириш защо го е направил.
Спирам дотук. Книгата би могла да бъде много приятен роман за пътешествия в търсене на нещо си, но в този вид е религиозна пропаганда, поръсена с любовен шафран. Склонен съм да прочета някоя от следващите книги на Ралчевски, все пак не пише зле като стил.
От същия жанр
