“Безплатното не е сребърен куршум. Подаряването само по себе си няма да те направи богат. Трябва да помислиш творчески как да превърнеш репутацията и вниманието, които получаваш от безплатното, в пари. Всеки човек и всеки проект ще изисква различен отговор на това предизвикателство, а понякога нещата изобщо няма да се получат. Това е като всичко друго в живота – загадка е само защо хората обвиняват безплатното за собствената си липса на въображение и неиздръжливост на евентуален провал”.
Крис Андерсън е един от всепризнатите гурута в областта наинтернет развитието. Главен редактор на списание Wired, той написа и “Дългата опашка” – книга, която описва защо бизнесът на “Ибей” и “Амазон” променя света и в каква посока ще идат нещата – пълна свобода и намаляване на значението на хитовете. Високата шия на динозавъра е безпомощна пред безкрайната дължина на опашката – хитовите продажби носят по-малка печалба от огромния сбор от малки продажби на иначе не толкова популярни продукти.
“Безплатното” продължава посоката на “Дългата опашка”. Андерсън слага рязко разграничение между “света на атомите” и “света на битовете”. В първия още властват куп ограничения от физическо естество, докато във втория светкавичното развитие на технологиите разбива всяка възможна бариера. Той пише: “На един конкурентен пазар цената пада до нивото на пределните разходи. Интернет е най-конкурентният пазар, съществувал някога, а пределните разходи на технологиите, чрез които той функционира – компютърна обработваща мощ, пренос и съхранение на данни – все повече се доближават до нулата с всяка изминала година. Безплатното се превръща не просто във вариант, а в нещо неизбежно. Битовете искат да бъдат безплатни”.
Нашето поколение е свикнало с безплатното и по това се отличаваме от всички предходни – буквално за няколко години свикнахме с безплатните (или свръхевтините) разговори по телефон, със свободата на търсачките, на информацията, на всичко в интернет – та дори и вездесъщите торенти и пиратството, с което ни проглушават ушите ужилени печалбари. Крис Андерсън проследява всичките тези явления в перспектива и навсякъде открива възможностите, които дава безплатното – покрай него се печелят пари, много пари, и примерите са кой от кой по-убедителни. Ще спомена само Google, за чийто услуги не плащаме и стотинка (търсачка, поща, приложения), но който печели безумни пари от натрупаното огромно влияние върху живота на всеки един от нас.
Книгата си заслужава с трезвия си поглед към лудналия свят около ни, в който всичко се издига и сгромолясва за часове. Интересното е, че Facebook почти не се споменава в изследването, защото според Андерсън Зукерберг и компания не могат да намерят начин да използват безплатното, което дават, за да изкарват сериозни пари. Точно тук е ключът в основното послание на Крис Андерсън – не е нужно да бъдем робинхудовци и да раздаваме какво ли не – ние пак можем да го правим, но и да печелим, също както хората, които са се доверили на нашия “безплатен чар”.
И накрая, последен цитат, който сбира в себе си чувството за хумор на Андерсън и разбирането, че нещата се променят твърде, твърде бързо:
“… не е нужно да си професор, за да разбереш защо безплатното работи толкова добре онлайн. Просто трябва да пропуснеш първите десетина глави в учебника си по икономика”.
От същия автор
От същите жанрове
