Щом затвориха вратата, се усмихнах.
Намирах се на половин километър под земята. Нямаше как да извикам някого на помощ или да съобщя къде съм. Оръжията ми бяха отнети и бях прострелян. Отвън пазеха въоръжени мъже и бях окован за метално легло.
Дотук добре.
Имаше години, когато не четях трилъри. Сетне почнах да попрочитам това-онова, струйката рукна, стигна до потоп и сега няма друг жанр, от който да чета повече заглавия. Не е голяма тайна, че сред любимците ми е Лий Чайлд и неговия вездесъщ герой Джак Ричър, вече 17 книги от поредицата съм прочел, имам още десетина, преди този извор на тестостеронни приключения да бъде изчерпан. Наскоро пък прочетох две книги от Дейвид Балдачи, „Мъжът от влака в 6:20“ и „Недовършена работа“, главният герой в които също ми се стори джакричъров по профил, личи си, че формулата е успешна и няма как да не бъде взета и от други автори. И тук стигам до „Безстрашен“ на М. У. Крейвън, която пожелах да издадем просто защото исках да чета още такъв тип трилъри – и най-нагло да заявя, че Бен Кейнинг е достойна конкуренция на Джак Ричър. И наистина го мисля, един сблъсък между тия двамата би бил непредвидим и крайно забавен. Но те са от една и съща страна в литературата – на правдата.
Сред един определен тип престъпници Кейнинг беше известен като Хрътката на дявола.
Той е от невидимите, скрити герои по принуда. След години начело на екип от спецчастите, които преследва най-опасните и недосегаеми мъже на планетата, Бен се оказва с награда от пет милиона долара за главата си, след като при поредната акция убива сина на руски мафиот. Синът е чудовище, от което дори баща му се гнуси, но законите на подземния свят налагат той да търси отмъщение – и за да опази себе си близките си, Бен се оттегля от света и започва да се промъква тихомълком в сенките. Далеч от вниманието и на приятели и на врагове. Но все така носи в себе си своето специфично генетично разстойство, което го прави имунизиран срещу страха. Той изобщо не е способен да изпитва страх – и това е както благословия, така и проклятие, защото няма риск, който не би поел.
И това все така ще се окаже полезно, когато след години живот в анонимност най-неочаквано лицето му грейва от всички телевизионни екрани. Някой толкова много иска да се свърже с него, че решава да го обяви за един от най-търсените бегълци в страната, което му осигурява и вниманието на шестима полицаи, дошли да го арестуват – обидно малко по хладнокръвната преценка на Бен. Все пак доброволно се оставя на опеката им, защото знае, че някой нависоко дърпа конците на диренето му. И се оказва точно така – важен човек от неговото минало има нужда от специфичните му умения, защото дъщеря му Марта е изчезнала безследно. И Бен няма и миг колебание, че ще се заеме с нейното издирване и ще направи всичко, за да я открие. Или да отмъсти за нея, защото изгледите момичето още да е живо не са големи.
– Мич, ако трябва да отида в ада, за да намеря Марта, тогава дяволът най-добре да започне да носи бронирана жилетка. Защото идвам за него.
И точно както в много от романите за Джак Ричър (и не само), и тук тайната се крие в едно обикновено наглед градче край границата, където единственото необикновено нещо е високотехнологична компания, която произвежда електричество от слънчева енергия. Както може да се досетите от солидните малко над 500 страници на романа, разследването на Бен не е праволинейно или просто, свързано е с разкриване на много тайни и разбиването на едни много добре организирани планове, в които са намесени едни крайно гадни копелета. И нищо по-малко от започването на малка война, в която човекът, който не изпитва страх, има дейна роля, а от миналото му отново ще изплува призракът на огромната награда, обявена за главата му. А пътем в живота му ще се завърнат странни познати, гениални фалшификатори, жена, която иска да го убие, една страхотна и твърде забележима кола и един гениален план за показен разстрел, който се плъзга го ръба на лудостта. Че и пропада през него.
Всъщност „Безстрашен“ ми напомни на още един страхотен трилър, издаден у нас – „Пазител на портите“ на Джеймс Бърн, изобщо имам особена слабост към трилъри за самотни вълци, които се изправят срещу многочислени противници и надделяват над тях с комбинация от почти свръхестествена наблюдателност и бойни умения, има нещо толкова привлекателно в идеята, че някой там може да побеждава недосегаемите, които стоят над закона и морала. Силно се надявам този автор да бъде оценен от читателите у нас, защото има още издадени и за този герой, и други. Благодарен съм за чудесния превод на Рая Делчева и лопатестата корица на Фиделия Косева.
От същия жанр
