Книга по книга Робърт МакКамън си проби път у нас, получавайки толкова заслуженото внимание. Тук вече съм писал и за „Лебедова песен“, и за „Границата“, и за „Момчето, което чуваше всичко“, и за „Мистериозно завръщане“, но най-важна за мен си остава първата, която прочетох – шедьовърът „Момчешки живот“. Точно след него е написано и „Безумие“, а в прекрасен и рядко откровен предговор МакКамън разкрива защо и как е написал тази чудата книга.
В центъра е Дан Ламбърт, ветеран от Виетнам, който мизерства във времена на икономическа криза – за дърводелските му умения почти няма ангажименти, бившата му жена и детето му живеят другаде след проблеми с посттравматичния стрес от ада в джунглата, а той безропотно приема кривините на съдбата, сред които е дори, че е болен от смъртоносен рак следствие излагането на агент „Ориндж“. Само че чашата прелива, когато в банката научава, че трябва да предаде единственото, което му е останало, неговия пикап. Ламбърт изпада в безумна ярост за кратко и в последвалия калабълък убива човек. Втурва се да бяга, а по петите му са както властите и виещото ръководство на банката, които изкривяват инцидента и обявяват огромна награда за главата му, така и колоритен ловец на глави с три ръце, които са полезни не само при игра на покер.
Точно този ловец е вторият главен герой в книгата – сам жертва на съдбата и на генетичната рулетка, той може да върши много мръсна работа, но я върши добре. Само че този път няма да е вълк единак – натресен му е помощник, имитатор на Елвис Пресли, с дебилен нрав и малко джафкащо създание за компания. Ето тази двойка вече ще преживее по-големите ужаси от жертвата, която преследват – и с тъжен и мрачен хумор МакКамъм ще проследи тяхната трагикомична одисея по американските пътища.
И, разбира се, Ардън, красивото наполовина момиче с грозния родилен белег на лицето, която Ламбърт среща и която се вкопчва в него като последна надежда. Защото тя вярва, че някъде там в горите живее Сияйното момиче, която може да я изцели всичко. И точно към горите като подгонени плъхове поемат двамата. По петите им са ловците на глави, а пред тях са още по-големи чудовища, които вършат своите мръсни дела там, сред алигаторите. И става и страшно, и много забавно.
„Безумие“ е изпълнена с горчивина и сардоничност книга – и точно това я прави така пълнокръвна. Думите на Робърт МакКамън в началото ми показаха с какво зарежда писателския си гняв, който прозира през всеки от героите му по един или друг начин. Това не е книга, писана за забавление, а е книга, писана за оцеляване, за изваждане на демони от главата. И точно това я оживява така добре. Да, краят ми дойде захаросан, но пък след всичко случило се в предните страници, защо не. Може и да я прочетете като чисто приключение, разбира се, и така си я бива отвсякъде. Може да откриете в нея и отгласи от филми като „Рамбо“ и „Апокалипсис сега“, ако щете.
