„Безумна луна“ на Джим Бъчър е още една от прочетените през лятото книги, за която все отлагам да напиша ревю, но времето й дойде. След като хем харесах „Буреносен фронт“, първата книга от поредицата „Досиетата на Дрезден“, хем не съвсем, очаквах втората най-после да позиционира нещата и да ми каже ще ли я чета занапред, или не. Но нищо от това не се случи – получих порция от абсолютно същото ястие като предния път и съм отново раздвоен: хем ми харесва и ме забавлява за няколкото си часа четене, хем нещо не достига, за да се израдвам истински.
В „Безумна луна“ лупингите на действието са си в изобилие, но реално това си е наистина същата книга, със същия хумор и същата структура на действието, само че вместо черен магьосник тук са намесени върколаци в няколко различни форми. Пресимпатичният герой Хари Дрезден пак е обречен да бъде между чука и наковалнята, като както, обичайному, лошите искат да го пречукат, така и полицията никак не му се радва, а поредица от инциденти не са това, което изглеждат. Жертвите се трупат, полицейският участък също е на прицел, точно както стана в някой от „Терминаторите“, а времето, както винаги, е кошмарно малко – и само фронтална атака срещу превъзхождащ враг може да даде шанс за успех… или героична смърт.
Сумарно – приятно за четене, но без вероятност да остави нещо във вас, или поне при мен е така, де да знам. В крайна сметка ще прочета и следващата от поредицата, може пък тя да ми даде най-после отговор дали наистина харесвам Бъчър и неговия шантав герой Дрезден, който е подложен систематично на толкова насилие, че просто му се чудя на акъла защо просто не се откаже, егати.
Още ревюта за книгата има при „Книгозавър“, „Tanstaafl“ и в „SciFi.bg“.
От същия автор
От същия жанр
