Жанр: Фантастика, Хумор

Издателство:

Автор: Хари Харисън

Година на изданието: 2001

Страници: 208

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

   Не може да се каже, че съм очаквал много от книга за 2 лв. от улична сергия, но все пак се надявах да се посмея с книжката „Бил, Галактическият герой“ от Хари Харисън и Дейвид Харис. Да, посмях се. На себе си.

   Книжката е само слаба имитация на блестящия хумор, ситуации и диалози на Дългас Адамс и „Пътеводителя“, съчетани с милитаристични абсурди, познати от „Вечната война“ на Джо Холдеман. Но при Бил нито има лекотата и богатството от образи на първото произведение, нито ясната концепция и моралната стойност на второто.

     Бил е двуизмерен герой. Той е машина за убиване, с наличие на два основни инстинкта – самосъхранение и сношение. През цялата книга той извършва първото и отчаяно драпа за второто, но по начин, познат от популярната анимация „Джони Браво“, това не му се отдава.     Бил е тъп. Командват го шизофренични психопати, а в бойната група основното забавление се нарича „Прееби другарче“, или с други думи, всевъзможни мръсни номера. Бил има 2 десни ръце, единия му крак е заменяем и той има десетки опции за избор на крайник. Изпратен е на самоубийствена мисия, оцеляването от която е… хммм, наказуемо. На вражеската планета Бил прави какви ли не чудесии с лековерните местни, но винаги изпуска шанса си с жените. Накрая става войник от вражеската армия, в пристъп на носталгия по шкафчето с резервните си крака дезертира и се връща при своите, те пък го обвиняват за предател и го връщат обратно като шпионин… с две думи – безкрайна бъркотия, водеща до основателни съмнения за наркотична зависимост на автора.

   Накрая дори и последното желание на Бил – да му бъде присаден истински десен крак, се обърква: поради липса на донорен крайник, лекарите му отрязват левия, присаждат го вдясно според желанието му, а на мястото на левия присаждат чужда ръка(?!). Това трябвало да бъде смешно? Не, не е.

     Не може да се отрече, че книгата е лека. Като жълт вестник. Прочетох я за няма и два часа сумарно, но само ми се дощя да не го бях правил. Дори и за двата лева ме е яд, това си е почти цяла двулитровка с хмелов елексир, но нейсе.