И най-смехотворните внушения се приемат с вяра от т.нар. beatas – облечени в черно жени, които се подчиняват на всяка дума на свещеника, както фанатичните последователи на някой култ се подчиняват на неговия водач. В Испания има повече психични разстройства в резултат на религиозни заблуди, отколкото от всеки друг вид. Тази атмосфера по странен начин влияе и върху тези, които не вярват. Въображението на работниците им рисува страшни картини на изтезания в манастирите, а много природни бедствия се приписват на йезуитите по същия начин, по който църквата стоварва вината върху масони, евреи и комунисти.
След „Сталинград“ и „Падането на Берлин“ името Антъни Бийвър е вече добре познато у нас – затова и излизането на „Битката за Испания“ бе една прекрасна изненада, особено и защото по тази тема не е излизало (почти?) нищо на български в последните години. Има нещо митично около тази гражданска война и нейните отгласи в европейските събития през 30-те, но неизбежно тя остава засенчена от глобалния конфикт, който се развихря в края на десетилетието и началото на следващото. За себе си лично признавам, че почти нищо не знаех вън от кои са основните участници и кой печели – както и откъслечни представи за интернационалните бригади, за участието на писатели в боеве, за жестоки зверства и, разбира се, унищожаването на Герника.
Веднага трябва да се каже, че четенето на книга, която задълбава в изключителни подробности в тема, в която нямах почти никакви общи познания (както с предишните две, където основните действащи лица са доволно познати от стотици други книги), не е никак леко, на моменти е направо мъчително. Но това е нужно, за да може да се хвърли светлина върху едно крайно сложно противопоставяне, в което един народ е жестоко идеологически разделен, няма никаква възможност за компромис, а ненавистта между двата лагера е огромна и стига до абсолютни крайности. През цялата книга една нишка пронизва текста – безумни и систематични политически убийства и зверства, истинско братоубийство, което човек би си казал, че е без аналог, ако няма добра представа от събитията у нас след идването на власт на комунистите през 1944 г.
Едната страна, националистите, разполагат с дисциплинираната и обучена Африканска армия (пренесена още в началото с помощта на немски самолети), помощ от Италия и Германия, която само ще се увеличава, както и контрол върху основните земеделски райони. Републиканците пък имат големите градове с добра промишленост и многобройно население, златни запаси (които малко по малко биват продадени) и експортна търговия. Британия и Франция остават силно колебливи в отношението си към конфликта, увлечени в пагубното умиротворяване на Хитлер, а важно е и че САЩ под влиянието на католическо лоби отказва да помага на републиката, макар формално там да е легитимното управление, а Бийвър показва и как едрият бизнес пренасочва доставки към националистите поради личните тежнения към тях на техните собственици, а „Форд“, „Студебейкър“ и „Дженеръл Мотърс“ например им доставят 12 000 камиона, три пъти повече от държавите от Оста.
Впечатление прави жестокото разделение в републиканската зона, където помощта на СССР постепенно се превръща в нож с две остриета – параноичният сталинизъм заразява и воюващите в Испания и започва да жъне жертви. Почти всеки неуспех се приписва на саботажи, на ‘троцкистка“ пета колона, пропагандата не допуска идеята за отстъпления, а в крайна сметка и многобройните и силни анархисти, които дълго време са търпяни, биват разгромени, където е възможно. Интернационалните бригади, около които витаят толкова легенди, са също показани като недобре въоръжени формирования, които имат сериозни проблеми с властите и дори се оказват в затвора при опити да се оттеглят. Комунистите имат друга представа за доброволчеството, макар да го използват чудесно за глобалната си пропаганда.
При националистите суровите действия не са по-малко, особено след неуспешните първи атаки към Мадрид, когато увереността на излезлия начело Франко се пропуква. Унищожаването на Герника от немските пилоти до наши дни остава символ на жестокост, но е сякаш само предизвестие за кошмарите на Втората световна война. Бийвър описва и следния лицемерен куриоз – Херман Гьоринг, главнокомандваща на „Луфтвафе“, е продавал оръжие и на републиканците по заобиколни канали, като част от печалбите директно е прибирал в джоба си – докато германските войници воюват с тях. Един трафикант на оръжия, свързан с нацистите, върши мръсната работа, като се грижи да разпределя пратките по качество за различните воюващи страни. А към края авторът изчислява пораженията, които италианската икономика понася следствие на неразумното увлечение на Мусолини в поддръжката на своя съюзник – германците поне си искат своето и отмъкват ценни суровини в замяна на безценното участие на легиона „Кондор“.
„Битката за Испания“ е изключително мащабна и задълбочена книга, която обхваща, доколкото е възможно, всички аспекти на конфликта. За мен най-силно впечатление прави страховитото идеологическо разделение, което разкъсва държавата, пропагандата, която превръща противниците в някакви свирепи зверове, систематичните лъжи на католическата църква, която насърчава системно избиването на противниците си – нещо крайно типично и до наши дни, пренесено в политическата сфера. От другата страна на фронта пък комунистите налагат своята вяра по абсолютно същия догматичен начин, никаква разлика. Просто ми е непонятно как този народ е лекувал после раните си в десетилетията напред под командването на Франко – който е трагикомичен в очакванията си за огромни териториални компенсации при условие, че влезе на страната на Оста по време на войната. И точно алчността му го спасява да се окаже на губещата страна, иронично.
Още едно изключително приносно заглавие на „Изток-Запад“, поздравявам ги.
