„Бизнес етикет“ е от онази особена категория книги, които вземаш присърце в момента, в който се запознаеш с авторите им (така стана и със „Самира“, и с „Инцидент“, и с „Кастинг за Месия“). Кристина Крънчева е… обаятелна, може би това е най-точната дума, и работата с нея по толкова интересна книга беше чиста проба привилегия и удоволствие. Тя имаше тежката задача да приеме нашия стил на работа, приличен на Брауново движение, ние имахме за цел да изпълним професионалните й изисквания, за да стане книгата това, което е – нещо безкрайно полезно в област, в която знанието как да постъпиш във всяка една ключова ситуация е от огромно значение.
Аз от етикет не разбирам, нали съм си стихийно дунавско чадо без особено разбиране за бизнес отношенията. Е, след тази книга вече се чувствам далеч по-спокоен и подготвен. Това, разбира се, не значи, че мигновено ще променя целия си гардероб, но определено ще се замислям повече, преди да джасна маратонките и да се запътя на поредното събитие. За радост, в нашата, книжната сфера цари все пак либерализъм към много неща, но не така стоят нещата в много други сфери на професионалния живот.
Какво има в книгата, далеч по-разширена от първото издание от 2008 г., което е било буквално разграбено и отдавна няма тираж? На първо място – външен вид. Облекло и аксесоари в различна обстановка – в офиса, на интервю за работа, на официални събития, на бизнес срещи. Как протичат последните – кой плаща сметката, как се разполагат гостите, здрависвания, етикет на общуването, липсата на кавалерство (изненада за мен!), посрещане на чуждестранни гости и протичане на престоя им, визитки и начин на подаването им, срещи в офиса и непредлагането на алкохол (често го нарушаваме в нашия, признавам), говор, жаргон, залитане по побългарени английски думички и какво ли още не, дори до делова среща в стриптийз бар (защо не ме канят на такива?!).
Етикет на маса – тостове, хранене, напитки, организация на делова среща в ресторант, разполагане на гостите, вино, дегустацията му, разполагане на чинии и вилици и в какъв ред да се ползват, нетрадиционни храни и как да ги консумираме. Етикет на работното място: запознаване при започване на нова работа, речи, теми за разговор с новите колеги, поведение, бонуси, здравословни отношения с началството при специални поводи, комуникация с клиенти, служебна кореспонденция, романтични връзки, болести, смърт на близък на колега – все деликатни неща, за които трябва да има яснота как да се постъпи.
Телефонните разговори: представяне, отношение, конферентни разговори, какво да правим с телефона по време на срещи и събития, вдигане на служебен телефон през почивни дни и отпуски, гласова поща, поздравителни есемеси и др. Разбира се, неибежната бизнес кореспонденция, която ми е много болна тема, защото рядко успявам да смогвам да отговарям на всички мейли, които ни заливат в офиса. Но тук говорим и за много повече неща – как се отправят официални писма и покани, как се отговаря на такива, фирмени картички или такива за празници, правопис в имейлите, време за отговор, автоматични подписи, лога, скайп, какво се прави при напускане… Бизнес пътуванията са също важна област – как се отива в командировка – облекло, поведение, возене в самолет и в кола. Подаръците – нещо много важно 🙂 Как се прилага фирмена картичка, надписване на книги, картини, подаръци за кръгли годишнини, за чужденци или пък за шефа.
Една изцяло нова глава, липсвала в предното издание, е международният бизнес етикет, където Крънчева се спира на много страни и как трябва да се държи човек, отишъл по работа там. Приликите са много, все пак живеем в глобализиран свят, но има и някои малки, но важни отлики, които са неизбежни. Има известно препокриване на информацията заради спецификата на текстовете, които са писани за периодично издание, но това реално помага да се затвърждават универсалните и общоприложими правила.
Накратко – „Бизнес етикет“ е една адски полезна книга, която дава точни и обосновани съвети по конкретни казуси, в които всеки може да изпадне. Аз лично ще преглеждам често моята бройка, защото хич не обичам да си тормозя главата със запомняне на един безкраен набор правила, но все пак и не искам да се излагам чак на публично място. Всъщност и смятам, че малко анархия е винаги полезна, но може би това си е само мое виждане 🙂
Вижте и чудесното ревю на Алекс в „Аз чета“, който беше и човекът, който от половин питане каза твърдо, че трябва на всяка цена да работим с Кристина и да направим второ разширено издание на книгата й. И, както винаги, беше прав.
От същите жанрове
