Жанр: Бизнес

Издателство:

Автор: Тамара Мелън

Оригинално заглавие: In My Shoes: A Memoir, 2013.

Преводач: Бистра Георгиева

Корица: Мека

Година на изданието: декември 2015 г.

Страници: 280

Време за четене: 7 минути

   Има книги, които едва ли някога ще прочета, но ми харесва да разнообразявам ревютата в блога и отвъд личния ми вкус. Точно такава е „Бизнес на високи токчета“ на Тамара Мелън, като без бой признавам, че знанията ми за обувките  “Джими Чу” са съизмерими с тези за квантовата физика – светът на модните приумици ми е непонятен и смятам такъв да си остане, доколкото зависи от мен. Но! В лицето на чаровната Любов Петрова открих точния човек, който може да напише мнение, което заслужава да бъде прочетено:

    Като  запален читател, освен зверски добрият художествен роман, нищо не ме вдъхновява така, както качествените истории на успеха на всякакъв вид предприемачи. И макар че предпочитанията ми са твърдо на страната на високите технологии, учените и абсолютно откачените визионери (Любов е преводачка на „Една успешна идея е достатъчна“ – б.м.), нямам нищо против приказката да включва и няколко дузини чифта луксозни обувки.

 17707767   Така че, когато „Бизнес на високи токчета” ми беше дадена с подкупваща усмивка и намигаща ми очарователна и същевременно изчистена корица в розово и бяло, си казах, че тази книга би могла да съчетае най-доброто от двата свята. Започвам с уточнението, че съм прочела доста произведения на модна тематика – от невероятно суховато написаната история на Прада („В света на Прада”), до мемоарите на Версаче и дузина различни гледни точки към живота на единствената и неповторима Коко Шанел. В сравнение с тези модни икони, които са познати в почти всеки дом, лейбълът „Джими Чу” не е толкова популярен – особено сред българската публика. В сегмента на суперлуксозните обувки той се нарежда рамо до рамо (или може би токче до токче) с „Маноло Бланик” и „Кристиан Лубутен”. Но докато зад дизайна и имиджа на последните две марки стоят мъжете, чиито имена те носят, зад „Джими Чу” стои една жена на име Тамара Мелън.

    Ако очаквате да прочетете типичната захаросана история, която би допаднала на всяка себеуважаваща се почитателка на Кари Брадшоу или Беки Б., определено ви очаква изненада. Тамара е до болка откровена в тази своя автобиография и за мен това е една от най-силните черти на „Бизнес на високи токчета”. Най-неочаквано тук имаме образ на майката, която е всъщност същинско въплъщение на злата вещица от приказките, с тази разлика, че не е измислена героиня, а съвсем реална личност. Налице е и фигурата на бащата-спасител, на когото малката Тамара желае да се хареса от най-ранно детство – та чак до смъртта му. Да, фенове на Фройд, това е точно за вас.

  20821357  Вторият изненадващ елемент, скрит под измамно бонбонената корица, е погледът (макар и бегъл) към света на частния капитал, изкупуването на фамилни компании и последващото им пускане на борсата, постоянната разрушителна борба за надмощие между костюмарите, креативните личности и екзит стратегиите, които обикновено се случват в големия бизнес на равни интервали от 3-4 години. Ако не знаете какво е дю джилджънс, хедж фонд или първично публично предлагане и нямате интерес към подобен тип терминология, една немалка част от книгата и терзанията на Тамара ще останат неразбираеми за вас. На мен лично това ми бяха някои от любимите страници, но ясно си давам сметка, че не съм типичната маниачка на тема обувки и светски клюки.

Начинът на мислене на частния капитал е илюзорен, като този на майка ми, защото  точно като нея настоява за преподреждане на света така, че да пасва на патологията му. Там никога не може да се установи открит диалог между творчеството и финансите. Сблъсъците по правило са остри, защото винаги става дума за доминиране, его и контрол.

   Разбира се, в „Бизнес на високи токчета” има и задължителната доза блясък, пайети и известни личности, всичко това обилно поръсено с… кокаин. Доста рокендрол мемоар, който обаче не се впуска в подробности относно тези пикантни нюанси на живота в света на модата, а само се плъзга по повърхността им, заливайки ни с нови и нови имена, щрихирани събития и проекти. Това е и една от забележките ми към текста – в около 300 страници са наблъскани доста случки, без да бъдат разработени в дълбочина, от което книгата само би спечелила. Втората основна слабост на наратива за мен е доста мрънкащият маниер на Тамара, която, опитвайки се да бъде силна бизнес дама, постоянно се чувства сама, омаловажена и атакувана от своите партньори мъже. Нейната позиция е напълно разбираема, имайки предвид осакатеното ѝ детство и тежката борба за буквално всеки нов модел обувки, но все пак ми се струва, че малко по-голяма доза безкомпромисност би се отразила добре както на цялостното звучене на историята, така и на менторските цели на мемоара. И накрая не мога да не спомена още едно нещо, което ме озадачи, този път свързано с оформлението – липсата на красиви, лъскави снимки на токчета, извисяващи се до небесата. Не знам защо са пропуснати, но те определено биха играли ролята на черешката на тортата.

12510165_1071968149515036_490440728_o

    Като цяло след прочита на книгата останах с впечатление за един по-скоро автотерапевтичен труд, който Тамара е написала, за да изкара на бял свят своите демони и най-после да се освободи от тях, за да продължи начисто създаването и развитието на своята собствена марка дрехи и обувки след напускането на „Джими Чу”. Пожелавам ѝ успех и един чифт малко по-удобни токчета, на които да стои непоколебимо изправена в мъжкия свят на големия бизнес с луксозни стоки.

Вземи с безплатна доставка!
Вземи с безплатна доставка!