След читанковата война от последната седмица е време да се завърнем към най-важното – книгите. Всички нелепици, които се случиха, само затвърдиха убеждението ми, че има нещо сбъркано у нас, но това не са читателите – нас ни има и сме далеч повече от очакваното и масово приетото.
Сега ви оставям с писанието на може би най-безкомпромисния блогър – Bla, който изобщо не се колебае да казва истината директно в очите и то без излишни евфемизми. Той е капацитет по ужасите и се надявам и за в бъдеще да пише тук за книгите, които прочита. По личните му признания за книгоразделител използва изсушен език от бившата си приятелка. Правете си сами изводите…
“Въпреки липсата на добър и постоянно издаван у нас хорър, през последните 2-3 години има някакво раздвижване. Причината обаче не е особено радостна – просто се случи така, че една нарочена за автор бездарница, наречена Стефани Майер, написа и публикува поредица, която спечели сърцата на инфантилните пубери и хората с ниски стандарти, превръщайки се в ебати бестселъра – както в книжен, така и в екранен формат. Феноменът “Здрач” се оказа успешен и у нас, което послужи за повод българските издателства да пуснат по съмнителния откъм качество конвейер още купища вампирски заглавия – повечето от тях, разбира се, са толкова смотани, че не си струва дори споменаването им. Сред умерените изключения обаче е Лоръл К. Хамилтън, която с романа “Престъпни удоволствия” слага началото на поредицата за Анита Блейк.
Въпреки че я определям като изключение, не очаквайте положително ревю за “Престъпни удоволствия” – книгата е в най-добрия случай сносна и четима, но в нея няма нищо, което дори бегло да се доближава до вампирски класици като Стивън Кинг или Ан Райс. “Престъпни удоволствия” е pulp-fiction от-до: в свят, населен от всякакви твари, изпълзяли от хорър митологията (вампири, гулове, ликантропи, зомбита, etc.), които не само, че не се крият от обществото, но дори си имат и публични места за развлечение, една женска версия на Ван Хелсинг започва да затъва в порочния и кървав свят на хилядолетната кучка Николаос и зловещата й свита, докато се опитва да разкрие серийни убийства, гробищно човекоядство и вампирски мистерии. Основният проблем на книгата е самата Анита – персонаж със сюжетни badass претенции, но без никакво стилистично покритие.
Личи се, че Хамилтън сякаш не е знаела какво ще излезе от героинята й, докато е развивала нейния образ; Блейк е както съживител на трупове, така и екзекутор на вампири, но през повечето време се държи като неориентирана и уплашена кифла: научаваме какъв тип мъже (не) харесва, колко време се гримира пред огледалото, кога за последен път е повръщала, докато си е вършела работата, колко много се ужасява от създанията на мрака и прочее, докато едва на самия финал (чисто структурно – единствения кажи-речи класически и поносим момент от романа) образът й добива по-адекватна форма. Истината е, че “Престъпни удоволствия” през цялото време “звучи” като дебютен хорър роман, писан от жена и ако някой реши, че проявявам сексизъм, веднага ще препоръчам “Интервю с вампир” на гореспоменатата Райс – ето ви дебютен хорър роман, писан от жена, който не само “звучи” страхотно, но и пренарежда каноните на цял поджанр. Уви, “Престъпни удоволствия” пренарежда само удоволствието от траш-културата, при това не по-различно от Шарлийн Харис, да речем.
Положителните страни на “Престъпни удоволствия” се изчерпват най-вече със сравнително увлекателното и динамично повествование и с потенциала на самата история – криминале с женски (анти)герой, който преследва адски гадини; може би затова и отзивите за следващите книги от поредицата са предимно позитивни. Хамилтън явно успява да хване юздите на Блейк и да я поведе в правилна посока, така че ако ще отсъждам категорично, присъдата е: дайте шанс на мацката, но не очаквайте да ви надърви от първия път.
Лична оценка (много по милост): 6/10
P.S. Единственият наистина качествен вампирски роман, издаден у нас през последните 15 години, е шедьовърът “Покани ме да вляза” на Йон Айвиде Линдквист; книгата е преди всичко великолепна проза, а като вампирски хорър поставя на колене всички кандидат-кръвопийци от литературната детска градина за бавноразвиващи се идиоти, плъзнали из международните книжарници и библиотеки.”
От същия жанр
