Оригинално заглавие: Pale Blue Dot, 1994.

Преводач: Милена Боринова

Корица: Стоян Атанасов, мека, твърда.

Година на изданието: ноември 2012 г.

Страници: 336

Рейтинг :

Време за четене: 8 минути

Ozone.bg

Вместо да впрегнем сили във възстановяване на нанесените поражения и развитие на нови технологии,
които да позволят безопасното придвижване на хора в космоса,
едни се уповават на нови и стари божества, езотерични вселенски сили и милозливи извънземни,
които да дойдат и да ни избавят от самите нас,
докато в същото време други хабят енергията и дарбите си в безмилостни тайни и явни войни
за контрол над една мъничка прашинка от необятната Вселена.

  SaganPaleBlueDot  Това пише преводачката на „Бледа синя точица“ Милена Боринова в текста си за книгата, който може да прочетете в блога на „Изток-Запад“. Думи, от които настръхвам и чиято истинност не подлежи на съмнение. И които само потвърждават думите от текста ми за друга велика книга на Сейгън – „Сенките на забравените прадеди“, – където написах: „…човекът си умира да си стои на примитивно ниво и хич не ще да се изправи пред сенките на прадедите си, да ги припознае, да им отдаде дължимото уважение, но да се обърне и да поеме по личен, различен, разумен и несамоубийствен път.“ А този път е само в една посока – нагоре, сред звездите.

   Сейгън е вдъхновител. Той е човекът, отговорен за един от най-важните завои в моя живот, когато с книгата си „Свят, населен с демони“ преобърна изцяло виждането ми за света, отдръпна ме от езотеричните плаващи пясъци, от шашмотевините за НЛО-та, житни кръгове, медиуми, конспирации и всичко, което захранва световната жажда за лековати сензации и отвъдреално знание. С „Бледа синя точица“ той продължава да вдъхновява по неподражаемия си начин – рисувайки картината на космическата експанзия на човечеството в последните десетилетия – тръгнала от ускорителя на Студената война и стихнала след осъзнаването, че нищо няма да получим даром.

Отново съм поразен от иронията, че космическите полети, заченати в разгара на националистическото съперничество и омраза, донесоха една изумителна транснационална перспектива. Достатъчно е да съзерцавате само за кратко Земята от околоземна орбита и дори най-дълбоко вкорененият национализъм започва да избледнява и да ви изглежда като препирня на паячета върху джанка.

 sagan_25012011  Факт, постоянно чета критики към космическите полети. Не ги разбирам. Сейгън пространно изследва тази област и има достатъчно интелектуална честност, за да отрече част от митовете за ползите от тях, но привежда други доводи, които си заслужават – примерно, че откритието, че озоновият слой на Земята е в опасност заради хлорофлуоровъглеводородите, идва от учени, които са изследвали защо, аджеба, Венера е толкова гореща. Или както Сейгън пише: „Един изключително важен резултат за всички на Земята се появи от нещо, което на пръв поглед би могло да изглежда като напълно отнесена, абстрактна и непрактична работа – проумяването на химията на малки химични съставки в горната атмосфера на друг свят.“

   Цялостно, имаме нужда да изследваме чужди светове, за да се научим да се грижим за своя собствен:

Планетарната наука насърчава широк интердисциплинарен мироглед, който е изключително полезен в откриването и опита за обезвреждане на тези надвиснали природни катастрофи. Щом се докоснете до други светове, добивате представа колко крехки са планетарните среди, както и какви други и съвсем различни видове околна среда са възможни. Напълно възможно е да съществуват все още неоткрити потенциални глобални катастрофи. Ако съществуват такива, бих се обзаложил, че централна роля в проумяването им ще изиграят планетарните учени.

-voyadzhar-1-dostigna-kraya-na-slanchevata-sistema  В „Бледа синя точица“ Сейгън ни повежда на пътешествие из Слънчевата система – спира се на различните мисии – Аполо, Вояджър, Маринър, ГалилейВенера и др., всички от които ни донесоха безброй безценни знания за планетите, спътниците, Слънцето, астероидите и какво ли още не. Той разказва увлекателно за технологиите, които правят възможно само за десетилетия от първото излизане на апарат в космоса вече да имаме такъв – Вояджър 1, който наскоро напусна пределите на системата и навлезе в необятното междузвездно пространство – и си пожелава един ден усъвършенстваните ни космически кораби да го настигнат и или да го придружават малко, или да го върнат в някой музей, а негови по-добри наследници да се втурнат сред звездите.

   Спирайки се подробно и на други важни космически проекти, Сейгън не подминава и проекта SETI. Въпреки своята мечтателност, той е преди всичко учен и призовава към рационален подход към търсенето на извънземен разум:

В увлечението си по SETI може да бъдем изкушени дори без основателни доказателства да се поддадем на вярата. Но това би било глупаво самоугаждане. Трябва да изоставяме скептицизма си единствено пред непоклатимите доказателства. Науката изисква толерантност към неизвестното. Там, където сме невежи, не бива да допускаме вярата. Колкото и неудобна да ни е неяснотата, тя служи на една по-висша цел – кара ни да събираме още данни. Тази нагласа е разликата между науката и толкова много други неща. Науката не предлага почти нищо в сферата на евтините вълнения. Стандартите за доказателствата са стриктни. Но щом ги последваме, те ни позволяват да видим надалеч, хвърляйки светлина и в най-непрогледния мрак.

  В крайна сметка „Бледа синя точица“ носи най-важното послание – че тая малка прашинка, захвърлена сред безкрая, трябва да ни обединява, а не да ни разделя. Че човечеството или ще надрасне агресивната си и разделяща се постоянно по идиотски критерии природа, или ще загине. Разселването ни из космоса е дело, възможно само за обединени усилия и отделни държави не биха се справили, особено в конфронтация с други.

   Без напускане на планетата, цивилизацията ни е обречена. Сейгън е посветил цяла глава на космическото насилие, което съпътства Слънчевата система от създаването й (пореден добър довод срещу креационизма) и на който неминуемо Земята ще се окаже жертва рано или късно. Няма връщане назад към природата, няма отказ от технологиите – рано или късно голям астериод ще нацели планетата ни: само и единствено технологичното развитие и разселване по другите небесни тела може да осигури оцеляването на вида ни. А това върви ръка за ръка с осъзнаване на човечеството, повишаване на образоваността му, на рационалността му, на умението да се мисли критично и основателно.

Огромните разстояния между звездите са силно благоприятстващ фактор. Така отделните същества и светове са изолирани едни от други. Карантината се вдига само за онези, които притежават достатъчно самопознание и трезва преценка, за да пътуват безопасно от звезда до звезда.

   „Бледа синя точка“ е величава книга, тя е вдъхновеното послание на един от най-великите хора на всички времена, визионерът, за идеите на когото човечеството трябва да се окаже достойно – в името на собственото си бъдеще.