Погледни само. Това сигурно е най-невероятното място на света за убийство. Като се замислиш, най-тежкото престъпление, което можеш да си представиш на такова място, е някой да вземе назам косачката за трева на съседа си, без да го пита.
Обичам тази свежа и самоиронична поредица, която постоянно елегантно се заиграва със законите на криминалния жанр и дори ги нарушава открито и непочтително пред очите на читателя. В петата част за детектива Хоторн и неговия ентусиазиран и често злополучен помощник Хоровиц – „Близо до смъртта“, същинският Антъни Хоровиц обаче сменя подхода от предишните четири: „Убийството е всичко“, „Присъдата е смърт“, „Опашка от убийци“ и „Нож в раната“. Тук неговото писателско алтер его не е в ролята на усърден помощник ала д-р Уотсън, който да разчита погрешно всички улики и да заблуждава читателя, а му се налага да е привидно само хроникьор на по-ранен случай, който Хоторн е разрешил, но не твърде сполучливо. Още отсега мога да ви кажа, че точно в средата на книгата убиецът бива разкрит – но и че това далеч не е краят на тая причудлива история, в която нито за секунда не заподозрях накъде ще идат нещата. И вие няма да заподозрете, мисля си.
С две думи – след няколкото сложни случая и написани книги по тях (вж. по-горе) отношенията между Хоровиц и детектива не са цветущи, а той има изтичащ договор за нов ръкопис. В отчаяната си нужда да напише нещо пистаелят измолва да получи материалите за случай отпреди няколко години, при който нагъл финансист е убит със стрела от арбалет на входа на богаташката си къща в затворен квартал. Всичките съседи са били заподозрени, а арогантният разследващ неохотно се е съгласил да повика Хоторн, който е пристигнал с друг, умен и прозорлив помощник, който сам е имал важно място в историята – за ревност на Хоровиц, който трябва да проследи колко по-добре се е справял предишният сътрудник на детектива. Като ни разказва историята на части, накъсани с още драми в настоящето, където се намесват и опасни хора с опасен бизнес, писателят ни запознава с идиличния живот в затворения комплекс „Ривървю“, неговите наглед обикновени обитатели, които неизненадващо до един крият тайни и в близкото, и в далечното си минало, и с техния общ сблъсък с новите им кошмарни съседи, които успяват за кратко да ги вбесят до убийствена ярост. Но как и защо се стига не само до тази показна екзекуция с арбалета, но и до още една наглед напълно ясна и прилежно каталогизирана смърт – това е сърцевината на книгата.
За пореден път Антъни Хоровиц приковава вниманието ми и с удоволствие се оставих на течението на неговата история, като доверчиво се хващах във всеки капан и смело хвърлях подозрения във всички посоки – без една, която, както често се случва, в крайна сметка се оказа реалната. С много майсторлък в „Близо до смъртта“ са вложени две успоредни истории – на разследването на Хоторн в миналото и закъснялото включване на Хоровиц в настоящето, а това, че всички събития са вече отминали и затвореният комплекс е почти изцяло променен, не пречи на притегателността на интригата. Признавам, почти не посягам към други криминални книги (сещам се само за „Всеки в моето семейство е убил някого“ на Бенджамин Стивънсън), но тези на Хоровиц, с чудесното им заиграване със златната ера на жанра, ми доставят огромно удоволствие. И не само на мен, очевидно, рядко е било да съм толкова спокоен, че някоя поредица ще бъде продължена – просто има защо.
