Жанр: Драма, Хумор

Издателство:

Автор: ДБС Пиер

Корица: Мека

Година на изданието: 2004

Страници: 350

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

Скапан живот, а, Върнън? Най-добрият ти приятел застрелва куп съученици, а ти гледаш шашнато. И тъй като той после се самоубива, някой друг трябва да бъде изкупителната жертва за успокояване на обществената съвест, това чудато зъбато чудовище. Това си ти. И тъй като досега си теглил майни на всички около теб, сега доста хора няма да се изненадат от новото ти амплоа на съучастник в масово убийство.

Вижте Върнън. Гротескна комбинация на Чарлз Декър от “Гняв” на Кинг и Холдън от “Спасителят в ръжта” на Селинджър. Мрази целия свят, мрази себе си, мрази въздуха. Всичко е шибано, копеле, би написал тук.

Момчето обаче наистина има Проблем. Доста хора са сигурни, че е способен да убие куп свои съученици, а един кариерист решава да изгради живота иблагосъстоянието си върху неговия труп. Буквално. Майка му е обсебена от съседски дрязги и въобще не усеща, че положението е крайно сериозно.

В яростната си ненавист към хората Върнън отпрашва към Мексико, за да бъде предаден от момичето от мокрите си сънища, дневни и нощни. Върнат пред съда, той участва в добре режисиран фарс, напомнящ гротескния “Процесът” на Кафка. Присъдата е смърт и времето до нейното изпълнение неумолимо започва да тече.

Силно раздвоен съм. Мислете каквото искате за мен, но се дразня на романи, изпълнени с псувни. Особено като са на всеки ред, че и по няколко на ред. Има някакъв лимит, мисля си, за да различа художествена творба, спечелила куп награди, от гнусен жълт вестник. Реализъм, ще кажете. Че кому е нужен сред страниците, нали властва навън?

Романът ми стана интересен чак в последните си стотина страници, след като започва процесът. Там авторът с псевдоним ДБС Пиер (цитирам: “бивш наркоман, комарджия и аферист”) все пак е поспрял перото си и омразата си към света и е позволил на Върнън да бъде 15-годишно момче, което е на път да бъде осъдено на смърт за нещо, което не е извършило. Краят е може би най-хубавото нещо в книгата, добре замислен и наистина изненадващ.

P.S. За да има плурализъм, задължително вижте и мнението на Преслав в “Литературата днес”.